О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 827
София, 30.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 694/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗПАД “А” срещу решение № 112 от 26.02.2009 г. по гр.д. № 2066/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което се отменя решение № 41 от 10.05.2008 г. по гр.д. № 791/2007 г. на Софийски градски съд в отхвърлителната му част по иска на И. Р. Р. срещу касатора с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата 40 000 лв. и вместо него е постановено друго, с което по същество предявения срещу касатора иск е уважен общо за сумата 120 000 лв.
Касаторът излага твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос в противоречие с трайната съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Счита, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението е изключително завишен и не съответствал на характера, вида и степента на уврежданията, както и на практиката на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД и чл.273, ал.1 от Кодекса на застраховането.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с произнасянето по въпроса за критериите, въз основа на които следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди при смърт и телесни увреждания ще се преодолее разнородната практика на съдилищата по този въпрос.
Ответникът по касация И. Р. Р. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, .в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В конкретният случай като такъв се сочи въпросът за параметрите на обществения критерий за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД.
По отношение на така формулирания въпрос не е налице соченото от касатора основание. На първо място не налице неясна, или непълна правна норма, нуждаеща се от доказване, или корективно тълкуване поради влагане на нов смисъл в нея, тъй като законовият критерий, определен в чл. 52 от ЗЗД е справедливостта, която се определя от конкретните обстоятелства по делото – личността на засегнатия, степента на страданията от загубата на близък, родствената и емоционално-психическата връзка с починалия, последиците от смъртта за ищеца в морален и материален аспект. На второ място разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона – чл. 52 ЗЗД, установяващ справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреди. В този смисъл са указанията, дадени в т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които Софийският апелативен съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципа на справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. Конкретните обстоятелства не могат да бъдат еднакви, или сравнявани едновременно, поради което не може да има уеднаквяване на практиката от ВКС. Изложеното позволява са се приеме, че не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на посочената разпоредба е насочена към противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по поставения правен въпрос, който е предмет и на настоящето дело, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 112 от 26.02.2009 г. по гр.д. № 2066/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: