О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 515
София,.14.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 257/2009 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “О” АД срещу определение № 2* от 24.02.2009 г. по ч.гр.д. № 1090/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила определение от 13.01.2009 г. по ч.гр.д. № 43597/2008 г. на Софийски районен съд, 50 с-в. С това определение е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Пернишкия окръжен съд на основание чл.118 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради нарушаване на нормата на чл.411 ГПК и чл.68, б.”а” ЗЗД. Моли определението да се отмени.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на касационно обжалване в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК.
Определението на Софийски градски съд е от категорията на съдебните актове, които подлежат на фактултативно касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК при наличието на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
В депозираното съобразно изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател обосновава допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение с противоречивото разрешаване от съдилищата на процесуалноправния въпрос, свързан с подсъдността на заповедното производство, в подкрепа на което твърдение прилага заповеди за изпълнение по чл.417 ГПК, издадени от различни съдебни състави на Софийски районен съд и на определения, с които местоизпълнението по смисъла на чл.411 ГПК е определяна противоречиво. Същевременно се поддържа, че произнасянето по повдигнатия въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изложените от частния жалбоподател основания и данните по делото настоящият състав приема, че в случая касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е недопустимо. Действително с атакуваното определение е решен въпрос, който може да бъде определен като съществен процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като именно неговото решаване е обусловило изхода на конкретния правен спор, който в конкретния случай е свързан с местоизпълнението като един от критериите, относим към определяне на подсъдността на заповедното производство.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че правилата на систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.411 и чл.427 ГПК, и двете намиращи се в Част пета “Изпълнително производство” дават основание да се приеме, че местоизпълнението по смисъла на чл.411 ГПК е там, където ще се изпълнява издадената заповед за изпълнение, а не мястото, където длъжникът е длъжен да погаси паричното си задължение, което обусловило извода му, че местно компетентен е Пернишкия районен съд, в съдебния район на който е адреса на длъжника.
Посоченото в заявлението на частния жалбоподател основание за местната подсъдност пред Софийски районен съд е обоснована с местоизпълнението на задължението на длъжника – чл.411, ал.1, предл.второ ГПК. Незаконосъобразно възивният съд е потвърдил прекратителното определение на сезирания съд по съображения, че приложима в случая е нормата на чл.427 ГПК. Следва да се сподели становището на жалбоподателя, че тя е относима към изпълнителния процес, но е и към заповедното производство. Определяща по отношение на местоизпълнението, а оттам и на подсъдността е нормата на чл.68 ЗЗД, според б.”а” на която паричното задължение следва да се извърши в местожителството на кредитора към момента на изпълнението, което в разглеждания случай е в гр. С. и към момента на подаване на заявлението компетентен да се произнесе по него е бил Софийски районен съд.
С изменението на чл.411 ГПК с ДВ бр.42/2009 г., в сила към момента на разглеждане на частната касационна жалба отпадна алтернативната местна подсъдност, като според действащата редакция на посочената разпоредба, заявлението за издаване на заповед за изпълнение се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. Процесуалните норми имат незабавно действие, включително и по висящите дела, поради което настоящият състав на ВКС намира, че компетентния да се произнесе по заявлението на настоящия жалбоподател е именно Пернишкия районен съд, на което делото е изпратено по подсъдност.
Изложеното позволява да се приеме, че повдигнатият от частния жалбоподател процесулноправен въпрос е загубил значимостта си както по отношение на настоящето производство, така и за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което не е налице и приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2* от 24.02.2009 г. по ч.гр.д. № 1090/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: