О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N591
София,08.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 365/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Л. , действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ “Ф” срещу решение № 1* от 10.11.2008 г. по гр.д. № 1251/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 1* от 07.04.2008 г. по гр.д. № 3128/2007 г. на Варненския районен съд, ХХХІ с-в и постановил вместо него друго, с което отхвърлил предявения от касатора срещу Л. П. П. иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 6 000 лв.
Ответницата по касация Л. П. П. в писмения си отговор, подаден по реда на чл.278 ГПК изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а по същество и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да счете за неоснователен предявения от касатора иск за заплащане на неустойка, обоснован с твърденията, че ответницата от 06.11.2005 г. престанала да изпълнява задълженията си по сключен на 24.01.2005 г. договор за занаятчийско обучение на чирак до занаят “фризьорство”, въззивният съд приел, че между страните е сключен трудов договор от 3.06.2003 г. и видно от справка на НОИ този договор бил регистриран по предвидения в КТ ред. Ответницата с нот.покана направила волеизявление, че прекратява трудовия договор на основание чл.327, т.2 КТ поради неплащане на трудово възнаграждение, връчена е на ищеца при отказ, удостоверен от п-к нотариус. Впоследствие ищецът е поискал обяснения от ответницата и след отговора й, че договорът е прекратен издал заповед за уволнението й. Съдържащото се в договора за занаятчийско обучение задължение на ищеца да обучава ответницата обусловило извода на съда, че правилата на логиката изключват провеждането на обучение на лице, което в продължение на две години преди сключване на процесния договор е полагала този труд по редовен трудов договор, че същият не е произвел правно действие и е лишен от предмет, след като обучението на ищцата към момента на сключването му вече е било приключено.
В депозираното съгласно изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение липсва формулиран от касатора материалноправен или процесулноправен въпрос, по отношение на който да е налице която и да е била от хипотезите на чл.280, ал.1 т.1-т.3 ГПК. Такъв не може да се извлече и от съдържателната част на касационната жалба, в която поддържаните доводи се отнасят изключително към законосъобразността на съдебния акт. Сочените от касатора основания за неправилност на обжалваното решение, поради твърдяни нарушения на материалния закон и на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не представляват основания за допускане на касационно обжалване. Съобразно въведеният от законодателя принцип на факултативното касационно обжалване /чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК/, предпоставка за упражняване на касационният контрол за законосъобразност е наличието на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Без тях не може да се пристъпи към обсъждане на основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Непосочването на съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен противоречиво от съдилищата, или решаването на който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Без посочване на съществения правен въпрос, не може да се прецени наличието на допълните основания за допускане на касационно обжалване, каквото е и това за значението му за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1- т. 3 ГПК.
При този резултат на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по касация се следват направените от нея разноски в размер на 400 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение при Търговската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 10.11.2008 г. по гр.д. № 1251/2008 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА ЕТ В. И. Л. с фирма “Ф” да заплати на Л. П. П. съдебни разноски в размер на 400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: