О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 166
София 01.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 872/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Т” О. и на “М” А. срещу определение № 495 от 05.10.2009 г. по ч.т.д. № 456/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, състав на Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от тях частна жалба срещу определение № 573 от 08.05.2009 г. по ч.гр. д. № 838/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че в нарушение на процесуалния закон с обжалваното определение е приет за недопустим касационния контрол върху актовете, постановени в обезпечителното производство.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от “И” А. частна касационна жалба, тричленният състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение е счел, че същата е недопустима по съображения, че естеството на допуснатото от въззивния съд по реда на чл.391, ал.1, т.2 ГПК обезпечение е такова на привременна мярка, т.е. касае се до съдебен акт, подлежащ на двуинстанционно разглеждане. Изложени са съображения, че по отношение на възможността за неговото атакуване пред ВКС в пълна сила важат задължителните за съдилищата постановки на т.6 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, според които последният се произнася по жалби срещу такива определения само когато те са постановени за първи път от въззивния съд.
Определението е правилно и следва да се остави в сила.
Обжалваният пред тричленния състав на ВКС съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК, която въвежда изрична лимитативност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл. 389 и чл.390 ГПК не попадат в кръга на визираните в т. т. 1 и 2 на текста, тъй като с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Създадената с действащия ГПК процесуална уредба на обезпечителното производство е аналогична на тази по отменения ГПК, от което следва, че дадените с т.6 на ТР на ОСГК №1 /2001 год. задължителни за съдилищата указания не са загубили своето значение.
Следователно, определението по чл.391 ГПК подлежи на двуинстанционно разглеждане и с произнасянето от Софийски апелативен съд като въззивна инстанция редът за инстанционен контрол е изчерпан, поради което същото е влязло в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 495 от 05.10.2009 г. по ч.т.д. № 456/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, състав на Първо отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: