О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 553
София, 20.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 188/2009 година
Производство по чл.288 ГПК във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК..
Образувано е по касационна жалба на “Т” ЕАД срещу решение № R-І-201 от 05.12.2008 г. по гр.д. № 732/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1* от 25.07.2008 г. по гр.д. № 528/2008 г. на Бургаския районен съд, с което е уважен предявения от В. В. Т. иск по чл.254 ГПК (отм.) и е установено, че същият не дължи на касатора сумата 2 529.19 лв., представляваща неплатена цена за изразходвана топлинна енергия за периода м.август 1999 г. до м.май 2003 г.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличието на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че касационното обжалване на въззивното решение е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на материалноправния въпрос кой е приложимият за процесния период нормативен акт – Закона за енергийната ефективност (отм.) или Наредба № 1 за ползване на топлинната енергия (обн. Д.в.бр.49 от 27.06.1975 г., отм. с ДВ бр.31 от 26.03.2002 г.), като излага съображения, че с произнасянето си ВКС ще изтъкне мотивираните си изводи за приложимостта на Наредбата, с което ще се преодолее съществуващата съдебна практика, с която поради игнорирането на посочения нормативен акт се ощетяват правата на топлопреносните дружества.
Ответната по касация страна В. В. Т. изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а по същество и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност, не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение е прието, че Законът за енергийната ефективност (отм.), действал към правнорелевантния период (м.08.1999 г. до м.10.2003 г.), заедно с издадените във връзка с приложението му наредби, императивно установява писмената форма за действителност на договора между потребителя и топлопреносното предприятие, сключен при публично известни общи условия със задължително съдържание като цена, начин на плащане на топлинната енергия и други. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приел, че страните са били обвързани от такъв договор след 24.09.2002 г. и едва от този момент за ответника е възникнало основание да начислява на ищеца суми за потребена топлоенерегия. За да счете предявеният отрицателен установителен иск за основателен и за периода след тази дата, въззивната инстанция се позовала на нередовното водене на счетоводните книги от ответника. В тази връзка е посочено, че за период от 5 месеца в представените по делото копия от листи от тетрадка със записвания по партидата на ищеца не е била отчетена консумация на топлоенергия, докато за същия период в счетоводството на топлинния счетоводител такава е отразена като реално потребена и са му начислени съответните суми. Изложени са съображения в тази връзка, че по своята същност представените отчети представляват частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила се преценява от съда с оглед на всички доказателства по делото и тъй като ответникът не е доказал редовността на извършваните в отчетите записвания, а тя не се презюмира, то според съда и за останалия период ищецът не дължи начислените му от ответника суми, за които същият се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл.237, б.”к” ГПК (отм.).
Тезата на касатора, че въпросът кой от цитираните в изложението му нормативни актове е приложим за процесния период е материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение както за конкретния правен спор, така и за развитието на правото поради липса на съдебна практика по проблематиката с определянето на действащото право по аналогични случаи е несъстоятелна. Така формулираният от касатора въпрос всъщност се отнася до приложението на чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове, която разпоредба е ясна, не се нуждае от тълкуване и по нея има последователна съдебна практика. При това твърдението на касатора, че с разпоредбите на цитираната от него наредба се урежда по диаметрално противоположен начин спорната материя в сравнение с прилагания от съдилищата Закон за енергийната ефективност (отм.) само по себе си е основание да се отрече наличието на порочна съдебна практика, каквато впрочем не се сочи в изложението му. Наредба № 1 за ползване на топлинната енергия е приета по делегация на чл.95, ал.3 от Закона за енергийната ефективност (отм.) и в случай на противоречие между нея като вторичен нормативен акт и закона, се прилагат разпоредбите на последния – чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА).
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по повдигнатия от касатора въпрос, поради което касационно обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № R-І-201 от 05.12.2008 г. по гр.д. № 732/2008 г. на Бургаския окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: