О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 500
София, 03.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 841/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
С решение № 104 от 14.05.2009 г. по гр.д. № 733/2008 г. на Благоевградския окръжен съд е обезсилено решение № 499а от 17.04.2008 г. на РС-Разлог по гр.д. № 505/2003 г. в частта, с която М. Х. Х. и ЕТ “М. Христов М. В. Х. ” са осъдени солидарно да заплатят на “М” АД сумата 260 лв., представляваща разликата между дължимото и платено брашно, закупено през 2001 г. и е прекратено производството по предявените срещу тях искове, като в частта, с която А. А. Х. е осъдена да заплати на “М” АД сумата 2 146 лв., представляваща разликата между дължимото и платено брашно, закупено през 2001 г., първоинстанционното решение е отменено и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения срещу нея иск.
Срещу въззивното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от “Т” АД (правоприемник на “М” АД), в която са наведени всички отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, а като основание за допускане на касационно обжалване се сочи наличието на приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответницата по касационната жалба А. А. Х. оспорва допустимостта на касационната жалба по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
ВКС, ТК, Второ отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Производството по делото е образувано по обективно и субективно съединени искове, предявени от настоящия касатор срещу М. Х. Х. и ЕТ “М. Христов- М. В. Х. ” като солидарно задължени към него по силата на чл.15, ал.2 ТЗ за сумата 2 300 лв., представляваща незаплатената част от цената на доставени на първия ответник общо 10 000 кг. брашно, за които му издал обща фактура № 106605/19.07.2001 г.
В хода на производството пред първоинстанционния съд по реда на чл.117, ал.4 ГПК е привлечена като трети ответник А. А. Х. с твърдения, че за една част от процесното количество брашно през 2001 г. фактурите са издавани на името на първия ответник, а за друга част – на името на А. Х. , като по тях задължението на първия възлизало на сумата 206 лв., а това на новопривлечената ответница – в размер на 2 146 лв.
За да отхвърли иска срещу А. Х. въззивният съд приел, че по представените 12 бр.фактури на обща стойност 57 499 лв. ответницата извършила плащания от свое име с вносни бележки в брой чрез “П” АД (според заключението на в.л. общо в размер на сумата 55 353 лв.), но три от тях на обща стойност 17 050 лв. не били подписани от нея и в същите липсвало подпис на получател. Направен е извод, че ищецът не е доказал предаване на брашното по тях, тъй като само собствените му счетоводни записвания, макар и редовно водени, при отсъствието на други доказателства за предадено на ответницата по посочените три фактури брашно не съставляват доказателство за възникнало в негова полза вземане към ответницата за фактурираната с тях цена. Въз основа на приетото, че не е доказано нейно задължение в размер на 17 050 лв., е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен иска за разликата между дължимото и платеното от нея, възлизащо според Разложкия районен съд в размер на сумата 2 160 лв.
Съгласно т.3 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Даденото разрешение с ТР 1/2001 год. на ОС на ГК, т.10 при задължителното касационно производство запазва значението си и в стадия на селектиране на касационните жалби.
В изпълнение на служебно вмененото му задължение да следи за допустимостта на обжалвания съдебен акт, настоящият състав приема, че ще следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправните въпроси за предмета на спора, с който е бил сезиран съда и за предприетото от касатора последващо субективно съединяване на исковете, допустимо само при кумулирано прилагане на изискванията за изменение на иска и за другарството в процеса. Обстоятелството, че евентуалното отсъствие на предпоставките за разширяване на предмета на делото чрез привличане на А. Х. като нов ответник би довело до възстановяване на процесуалните правоотношения с първоначалните страни по него, то касационно обжалване на въззивното решение ще следва да бъде допуснато и в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение, постановено по исковете, предявени от касатора срещу първоначалните ответници.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 104 от 14.05.2009 г. по гр.д. № 733/2008 г. на Благоевградския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора “Т” АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 46,00 лв. като му се съобщи, че в противен случай делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Председателя на ІІ т.о за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: