О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 674
София, 27.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 511/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” ООД срещу решение № 112 от 10.12.2009 г. по т.д. № 354/2008 г. на Старозагорския окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 21 от 18.04.2008 г. по гр.д. № 1673/2007 г. на Старозагорския районен съд в частта, с която е отхвърлен насрещния му иск, предявен срещу “Н” Е. за заплащане на сумата 8 000 лв., представляваща частична претенция от вземане общо в размер на 159 372.18 лв., произтичащо от договор за люпене на ишлеме на пилета бройлери.
В касационната жалба се поддържат всички отменителни основания, визирани в чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи селективния критерий на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по отношение на въпроса съставлява ли уговорката за цената съществен елемент от договора за изработка и липсата й води ли до неговата невалидност или същият следва да се третира като друг вид договор. Според касатора този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата и на ВКС, обективирана в цитираните и приложени към изложенията решения, с които по аналогични казуси при безспорно установения факт на извършената и приета работа, дължимото за нея възнаграждение е определено по средни пазарни цени. В тази връзка се изтъква, че съдът също в противоречие с практиката на ВКС е отказал да приложи разпоредбата на чл.130 ГПК (отм.), възпроизведен в чл.162 от сега действащия ГПК, въпреки изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, в чието заключение са посочени средните пазарни цени за люпене на едно яйце. Същевременно се поддържа, че по повдигнатите от него материално и процесуално правни въпроси е налице и приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с произнасянето от ВКС по въпроса приложима ли е по аналогия нормата на чл.326, ал.2 ТЗ към сделки, които макар и да са регламентирани от разпоредбите на ЗЗД, имат търговски характер ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация “Н” Е. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, настоящият състав приема, че е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение въз основа на представените по делото протоколи, придружени от пътно-прехвърлителни разписки, както и на стокови разписки, отразяващи извършена от ответника доставка на 1 393 740 бр. яйца и на предаването от ищеца на ответника на 90 030 броя бройлери е прието от правна страна, че между страните са налице търговски отношения, за които ищецът твърдял, че произтичат от договор за изработка, но анализът на събраните по делото гласни и писмени доказателства не позволявал да се направи категоричен извод каква е била действителната воля на страните по такива съществени негови елементи, каквито са конкретните задължения по него, вид и размер на възнаграждение и съществуване на задължение на другата страна да заплати точно претендираната сума, и то като цена на възнаграждение по договор за изработка, както и че това възнаграждение се дължи. Изложени са съображения, че липсата на уговорено възнаграждение, който е необходим, същностен елемент на договора за изработка означавало, че такъв договор не съществува, а е сключен някакъв друг вид договор, още повече, че по делото били налице данни за извършвано между страните прихващане на задължения за люпене на пилета с предаване на бройлери. Формулираният от касатора в изложението му материалноправен въпрос относно валидността на неформалното съглашение между страните за извършване на процесната услуга, оспорена поради липса на договорена единична цена е от значение за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Приложените към изложението му решения на съдилищата и такива на ВКС обаче не обосновават извод за противоречие между разрешенията, дадени с тях и това на въззивния съд, доколкото разгледаните с тях спорове са възникнали от неизпълнение на задължения за заплащане на определяемо по размер възнаграждение за извършена и приета работа, възложена с писмен договор за изработка, поради което съдилищата са се съобразили с действащите към релевантния момент средни пазарни цени.
Настоящият състав намира, че от значение за спора, както и за точното прилагане на закона и за развитието на правото се явява въпросът валидни ли са съглашенията между търговци при липса на договорена с тях цена, които макар и да се регламентират от разпоредбите на ЗЗД, имат търговски характер по смисъла на чл.286 ТЗ и в този аспект приложима ли е към тези съглашения разпоредбата на чл.326, ал.2 ТЗ. По този въпрос липсва съдебна практика, което обуславя приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 112 от 10.12.2009 г. по т.д. № 354/2008 г. на Старозагорския окръжен съд
УКАЗВА на касатора “Б” ООД да представи по делото документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 160.00 лв. в едноседмичен срок от съобщението, в което да се впише, че при неизпълнение на указанията производството по него ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване или прекратяване на производството по него при неизпълнение на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: