О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 38
София, 19.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 404/2008 година
Производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е о частна касационна жалба на А. за с. к. срещу определение № 266/20.05.2008 г. по ч.гр.д. № 1176/2008 г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила постановения с определение от 12.06.2007 г. на съдията по вписванията при Служба по впиванията при А. по вписванията София отказ за вписване на законна ипотека на недвижими имоти, собственост на ТД “Б” А. , с ново наименование “А” А. на основание чл.166 и чл.168 ЗЗД във вр. с § 11д от ДР на ЗПСПК и § 7 от ДР на ЗИД на ЗПСПК.
В частната касационна жалба са развити подробни съображения за допустимостта на касационното обжалване. Частният жалбоподател счита, че няма съдебна практика по прилагането на §7 и § 8 от ЗИД на ЗПСК (Д.в.бр.72/2006 г.) , редакциите на които освен това са неясни и предизвикват неяснота коя от цитираните норми намира приложение в случаите, в които се учредява законна ипотека върху недвижими имоти на купувача по приватизациониния договор. С оглед на това поддържа, че с произнасянето от Върховният съд по въпроса за характера на срока за вписване на законните ипотеки, установен с цитираната разпоредба ще се обезпечи развитието на правото и точното прилагане на закона, с което и обосновава касационното основание за допустимост на обжалването по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима предвид препращането на чл.274, ал.3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства ( какъвто характер има и настоящето определение, постановено в охранително производство), касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК изисквания, а именно въпросът да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
С оглед изложените от частния жалбоподател основания и данните по делото настоящият състав приема, че в случая касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е недопустимо. Действително с атакуваното определение е решен въпрос, който може да бъде определен като съществен процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като именно неговото решаване е обусловило изхода на конкретния правен спор. Това е въпросът за характера на срока по §8, ал.2 от ПР на ЗИД на ЗПСПК, в който е процесуално допустимо вписването на законни ипотеки като обезпечения на заварените приватизационни договори.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, с обжалваното определение е прието, че правилно е извършеното от него позоваване на §8, ал.2 във вр. с ал.1 от ПР на ЗИД на ЗПСПК, според който шестмесечният срок за вписване на ипотеките е преклузивен и към момента на подаване на молбата от А. по с. к. същият е изтекъл.
С отмяната на ал.2 на §8 от ПР на ЗИД на ЗПСПК (Д.в.бр.65 от 2008 г.), в сила към момента на разглеждане на частната касационна жалба отпадна ограничението във времево отношение на вписванията на обезпеченията по ал.1 на цитираната разпоредба, поради което повдигнатият с нея съществен процесуален въпрос относно характера на визирания в отменената разпоредба срок е загубил значението си за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения следва да се приеме, че поради отмяната на процесуалната норма, на която са основани изводите на въззивния съд по повдигнатия от жалбоподателя съществен процесуалноправен въпрос, неговата значимост е отпаднала, поради което касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не следва да се допусне.
Водим от горното настоящият състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 266/20.05.2008 г. по ч.гр.д. № 1176/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: