Определение №593 от по търг. дело №416/416 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                                  
 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
N 593
 
София, 08.09.2009 година
           
            Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на  трети август две хиляди и девета година в състав:
                            
                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИО БОБАТИНОВ
                                        ЧЛЕНОВЕ:   ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
                                                                 МАРИЯ СЛАВЧЕВА 
           
при секретаря 
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от  съдията М.Славчева 
т.дело N 416/2009  година
 
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ч” АД срещу решение № 321 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 1075/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 31.01.2008 г. по гр.д. № 17799/2007 г. на Софийски районен съд, 29 с-в, с което е уважен предявения от П. В. И. иск срещу касатора с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 7 404.73 лв., представляваща заплатена без основание едностранно начислена коригирана стойност на консумирана електроенергия за изминал период от м.01.2003 г. до м.01.2004 г., извършена на основание на чл. 49, ал. 1, т. 2 от Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителни мрежи на производители и потребители /НППРЕМПП/ по повод съставен констативен протокол № 439/16.06.2004 г. за проверка на електромера, обслужващ абоната.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличието на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване касаторката сочи селективния критерий на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Според касатора отделни съдебни състави приемали, че отменената НППРЕМПП не е запазила действието си към 12.11.2004 г., доколкото към този момент вече е била издадена Наредба № 6/9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители към преносната и разпределителните ел. мрежи (обн. ДВ бр.74 от 24.08.2004 г.) и коригирането на сметки за последващ период е извършено без основание, а други, че отношенията по този повод се регулират от ЗЕ – чл.91, ал.2, т.е при спазване на Правилата за търговия с ел.енергия, а тя предвиждала корекцията да се извършва съобразно договора, в подкрепа на което се представят се Решение от 06.06.2007 г. по гр.д. № 18039/2006 г. на Софийски районен съд и Решение от 18.12.2007 г. по гр.д. № 1694/2007 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация П. В. И. в писмения си отговор изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а по същество и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение, преценявайки наличието на основание за получаване на процесната сума, въззивният съд е приел, че към датата на изпращане на коригираната сметка на ищеца за електроенергия за изминал период, приложими са били материалноправните норми на Закона за енергетиката, с § 2 от ПЗР на който е отменен Закона за енергетиката и енергийната ефективност, въз основа на който е издадена и процесната /НППРЕМПП (отм.). Въз основа на това е заключено, че към датата, към която според ответника е възникнало вземането му към ищеца за стойността на коригираната му електроенергия, законодателят не е предвидил правна възможност за доставчика на електроенергия едностранно да извършва корекции в сметките за изминал период, поради което липсвало основание за задържането й като платена при първоначална липса на основание.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, поради изчерпване на инстанциите, в което същият въпрос е разрешен по различен начин.
По отношение на така поставения съществен материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 49, ал. 4 на отменената НППРЕМПП и наличието на надлежно предоставено със същата правомощие на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира дължимите от потребителя суми не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Неправилно е позоваването на противоречива съдебна практика, тъй като за приложеното към касационната жалба решение на СРС липсват доказателства, че е влязло в сила. Цитираното от касатора решение на СГС, касаещо аналогичен казус между ответника и друг потребител на ел.енергия съдържа разрешение по повдигнатия материалноправен въпрос, което е идентично с даденото с обжалваното решение. Нещо повече, приложените от ответника касация, а и служебно известни на настоящия състав съдебни решения на различни състави на ВКС – Решение № 1081/7.02.2008 г. по т.дело № 657/2007 г., ІІ т.о.; Решение № 641/6.10.2008 г. по т.дело № 287/2008 г., ІІ т.о., както и влязлото в сила Решение № 157/9.07.2008 г. по в.гр.дело № 90/2008 г. на Великотърновския апелативен съд сочат, че произнасянето по този въпрос е аналогично на даденото от въззивния съд разрешение.
Изложеното позволява да се обобщи, че не е налице сочения от касатора селективен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което не следва да се допусне касационнно обжалване.
При този резултат по делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 300 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 321 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 1075/2008 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА “Ч” АД да заплати на П. В. И. разноски по делото в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top