О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 66
София,18.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 528/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. К. , действащ като едноличен търговец с фирма “Д” срещу въззивно решение № 26 от 31.03.2008 г. по гр.д. № 794/2007 г. на Сливенския окръжен съд, с което изцяло е отменено решение № 706 от 12.10.2007 г. по гр.д. № 1992/2005 г. на Сливенския районен съд и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да предаде на “К” Е. като купувач по договор за покупко-продажба на движими вещи от 15.04.2005 г. намиращите се при него 33 броя шеда като част от оранжерийна преместваема метална конструкция, представляваща съвкупност от всички елементи, от които е била сглобена оранжерия, разположена на два блока по 30 дка в гр. С., както и да заплати обезщетение за невъзможната част от престацията в размер на 6 000 лв. като част от вземане общо в размер на 98 200 лв., представляваща стойност на липсващите 40 броя шеда, обхващащи 11 200 дка оранжерийна площ. Със същото решение е отхвърлен предявения от касатора при условията на евентуалност насрещен иск за заплащане на 1000 лв. като част от вземането му в общ размер 88 853.00 лв., представляващо неизпълнена част от парично задължение за заплащане на продажната цена от купувача по договора на отоплителните тръби
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се съображения, че изводът на съда за неделимост на задължението му е направено в противоречие със събраните по делото доказателства, обосновали неправилния му извод, че не е могъл да развали договора в частта му, касаеща предаваното на отоплителните тръби. Застъпва се тезата, че макар по естеството си продаваемата вещ да не е неделима, в случая разделянето на вещите на главна вещ и на принадлежности към нея е само условно, доколкото предметът на договора включва като съвкупност продажбата на оранжерийната конструкция ведно с отоплителната система.
Допустимостта на касационното обжалване е обоснована в съобразителната част на касационната жалба с твърдението, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради произнасянето по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, а и за развитието на правото въобще и касае свободата на страните да уговорят една изключително рядка ситуация по начин, извън познатите на съдилищата случаи само и единствено по отношение на естеството на продаваемата вещ.
Ответникът по касация “К” Е. е изразил становище за недопустимост на касационната жалба, тъй като обжалваемият интерес е под 1000 лв. и съгласно чл.280, ал.3 ГПК касационният контрол е изключен, а освен това поддържа, че тя не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК “К” Е. е подал насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която в диспозитива му е посочено, че присъдените 6 000 лв. са част от пълния размер на дължимото обезщетение в размер на 98 200.70 лв., като равностойност на 40 броя шеда, обхващащи 11. 200 дка оранжерийна площ.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
В изложението, депозирано съобразно изискването на чл.284, ал.3, т.1 от касатора от “К” Е. се повдига като съществен процесуалноправен въпрос този за доказателствената стойност на фактурите, в които изрично не е включен и подписан от купувача текст, че стоките по тях са получени от него и доказват ли те получаването на стоката.; какво удостоверява фактурата – само сключването на сделката или и изпълнението й; ако страните са уговорили съставянето на приемателно-предавателни протоколи може ли при липсата им фактурата да се счита за доказателство за предаването на стоката. Поддържа, че произнасянето по този въпрос удостоверява ли фактурата предаване е от особена важност за търговския оборот и за развитието на правото, тъй като той е от особено значение в хипотезите на получаване на некачествена стока, в който случай при подписване на фактурата това възражение не може да се направи., тъй като не се описва качеството на стоката.
Ответникът по насрещната касационна жалба “Е” не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
1. Касационната жалба на “Е” е подадена от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима, тъй като с нея се обжалва изцяло въззивното решение, а не само в частта му по насрещния иск, но въпреки процесуалната й редовност настоящият състав счита, че не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Така формулираните от касатора въпроси в съобразителната част на касационната жалба се отнасят до приложението на чл.9 и чл.20 ЗЗД. За да е налице посоченото от касатора основание, следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващият мотив да е неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която го урежда. С оглед на посочената дефинитивност не е налице поддържаното от касатора касационно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а доколкото твърденията му са свързани с неправилното според него тълкуване на естеството на договорената за продажба вещ, то в случая те са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, ат.3 ГПК, които обаче не могат са се квалифицират като основания за допускане на обжалването по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По посочените разпоредби на ЗЗД е налице обилна, непротиворечива съдебна практика, нормите са ясни и не се нуждаят от тълкуване, което налага извода за отсъствието на сочения от касатора селективен критерий за допускане на касационно обжалване.
2. Касационната жалба на “К” Е. е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима поради липса на правен интерес. С въззивното решение предявените от него частични искове са уважени в пълен размер, а повдигнатите в изложението му въпроси се отнасят до произнасянето на съда по отношение на непредявената част от вземането, която не е предмет на делото – т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС. Ето защо същата като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на “К” Е. срещу решение № 26 от 31.03.2008 г. по гр.д. № 794/2007 г. на Сливенския окръжен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалба на Е. “Д” на решение № 26 от 31.03.2008 г. по гр.д. № 794/2007 г. на Сливенския окръжен съд.
Определението в частта, с която касационната жалба на “К” се оставя без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия.
Определението в останалата му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: