О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..225
София,19.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 182/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Н” ООД, гр. С. срещу определение № 119 от 22.01.2010 г. по ч.гр.д. № 91/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което на основание чл.23, ал.3 ГПК делото, образувано по предявения от жалбоподателя иск по чл.135 ЗЗД е изпратено за разглеждане на В. окръжен съд.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение с искане за отмяната му.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определение № 425 от 12.01.2010 г. Софийски градски съд е прекратил производството по гр.д. № 3323/2007 г. поради отвеждане на всички съдии и е изпратил същото на Софийски апелативен съд за определяне на друг, равен по степен съд, който да се произнесе по предявения от “Н” ООД иск.
В частната жалба не се навеждат доводи за отсъствието на предпоставките на чл.23, ал.3 ГПК за постановяване на обжалваното определение. Развитият от частния жалбоподател довод за неговата неправилност е обоснован с тезата му, че в хипотезата на отвод на всички съдии от съответния съд, делото следва да се изпрати на най-близкия равен по степен нему съд, какъвто в случая се явявал Пернишкият, а не В. окръжен съд.
Така поддържаният довод е житейски оправдан, но не намира законова опора. Съгласно чл.23, ал.3 ГПК, ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в дадения съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд. С цитираната норма се гарантира не само безпристрастното разглеждане на делото, но и постановяването по него на допустим съдебен акт чрез разпореденото от законодателя изискване делото да бъде разпределено по правилата на родовата подсъдност. Освен от посоченото законово изискване, йерархически стоящият по-горе съд не е обвързан от критерии за целесъобразност при избора на съда, в какъвто смисъл е наведеният от жалбоподателя довод. Изложеното обуславя извод за неоснователност на частната му жалба, поради което атакуваният с нея съдебен акт следва да бъде потвърден.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 119 от 22.01.2010 г. по ч.гр.д. № 91/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: