О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N554
София, 20.08. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 261/2009 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал., т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. П. срещу решение № 644 от 22.12.2008 г. по гр.д. № 596/2007 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 357 от 17.04.2007 г. по гр.д. № 835/2006 г. на Великотърновския районен съд, с което е уважен предявения от М. М. Х. срещу касатора иск по чл.240 ЗЗД за връщане на сумата 7 7711 лв., представляваща левовата равностойност на 3 600 щ.д., предоставени по договор за аем от 28.09.2001 г.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличието на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение с оглед произнасяне на ВКС по съществения процесуалноправен въпрос за допустимостта на гласни доказателства за установяване погасяването на парично задължение, който според него е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответната по касация страна М. М. Х. изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а по същество и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й допустимост не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд приел, че между страните е сключен договор за заем на 28.09.2001 г., като ответникът се задължил да върне сумата дадена му в заем до 29.11.2001 г. Сумата е дадена на същата дата, на която е оформен записа на заповед, от която е върната е сума в размер на 1 150 щ.д., отразено на гърба на ценната книга. В последното заседание ответникът признал обстоятелствата и фактите във връзка с възникване на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение по договор за заем. Ответникът не доказал, че остатъкът от дълга му е погасен, като са развити съображения, че плащането или погасяването на паричния дълг чрез друг способ се удостоверява с документ, дори дългът да не е възникнал с договор, оформен в писмен вид. Последните съображения съдът изложил във връзка с възражението на ответника, че е погасил задължението си, за което ангажирал гласни доказателства, които съдът обаче отказал да обсъди.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът за допустимостта на гласни доказателства в случая съставлява съществен процесуалноправен въпрос, тъй като решаващият мотив на съда за неоснователност на иска е липсата на годни доказателства за извършено от ответника плащане на остатъка от заетата му сума и недопустимост на свидетелски показания за установяване на обстоятелството за погасяване на задължението за връщането му. По този въпрос обаче не съществува противоречива практика, нито необходимост от тълкуване на разпоредбата на чл. 133, ал. 1, б. „г“ ГПК (отм.) с оглед точното й прилагане. В съответствие с цитираната норма и трайната съдебна практика по приложението й въззивният съд е приел, че са недопустими свидетелски показания за установяване погасяването на установено с писмен акт парично задължение при изрично заявено несъгласие на ищеца за допускане на свидетели за това обстоятелство – чл.133, ал.1, б.”г” ГПК (отм.).
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 644 от 22.12.2008 г. по гр.д. № 596/2007 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: