О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 174
София, 31.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 543/2008 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
Образувано е по касационна жалба на “Б” ООД-гр. Бургас против въззивно решение № 62 от 02.04.2008 г. по в.гр.д. № 1043/2007 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с което се оставя в сила решение № 1* от 02.11.2007 г. по гр.д. № 363/2007 г. на Бургаския районен съд в частта, с която са уважени предявените срещу него в активно субективно съединение частични искове на Т. Г. С. и на Г. П. С. с правно основание чл.240 ЗЗД и кумулативно съединения частичен иск на Г. С. с правно основание чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят поддържа, че спорът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, излага и съображения за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до погрешни правни изводи, в която връзка обсъжда събраните доказателства.
В депозираното по реда на чл.285, ал.1 ГПК изложение касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано с постановяване на обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по т.127 ГПК (отм.).
Ответниците Т. Г. С. и Г. П. С. “П” АД не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия като констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касацонен контрол съдебен акт в рамките на преклузивния месечен срок по чл.283 ГПК намира, че същата е редовна и дължи произнасяне по наличието на твърдяното от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила осъдителното решение на първоинстанционния съд, с което касаторът е осъден да възстанови на двамата ищци, които са и съдружници в търговското му дружество внесените от тях суми като временна финансова помощ. Прието е за неоснователно възражението му, че сумите са предоставени от ищците като допълнителна парична вноска, като на първо място е изтъкната липсата на решение на ОС за внасянето им в дружеството и на второ място дори и да имат характера на такива по смисъла на чл.134 ТЗ, то ТД дължи връщането им в определен от посочения орган срок. Неспазването на горното условие според съда поставя под съмнение въпросът за действителността на евентуално взето такова решение на ОС, а от това следвало, че сумите, чието получаване не се оспорвало, са дадени заемообразно на дружеството.
Жалбоподателят сочи съществения процесуалноправен въпрос, по които въззивният съд се е произнесъл – този за доказателствената тежест при доказване на твърдяна облигационна връзка по договор за заем, като се позовава на Решение № 37 от 25.06.1969 г. по гр.д. № 32/1969 г. на ОСГК на ВС, с което е прието, че предаването на суми в заем не може да се презюмира, а този, който твърди наличието на заемообразно правоотношение, следва да го докаже с всички допустими доказателствени средства. Поддържа, че повдигнатият от него въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Като се е произнесъл по посочения съществен процесуален въпрос, въззивният съд не го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и конкретно с посоченото с жалбата решение на ОСГК на ВС. Допълнителните парични вноски, каквито касаторът поддържа че съставляват внесените от ищците суми, по своето правно естество представляват вътрешен източник за финансиране на дружеството, поради което това решение на общото събрание на търговското дружество, правно и организацинно обособено като О. , не се отразява в търговския регистър и в капитала на дружеството – арг. от чл.134, ал.3 ТЗ. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че съгласно чл.134, ал.3, изр.2 ТЗ за допълнителните вноски в дружеството може да се уговори да се заплащат лихви на съдружниците, което сочи на тяхната заемообразна природа. Поради това и в доктрината допълнителните парични вноски често се оприличават на заем за потребление, даден на дружеството от неговите съдружници. Следователно твърденията на касатора за неправилно разпеределение на доказателствената тежест в процеса относно релевантния за спора факт са неоснователни. Решаващият извод на съда за наличието на множество заемообразни правоотношения между ищците и касатора е изградено върху цитираното по-горе възражение на касатора относно предназначението на получените от него суми, като освен това събраните по делото доказателства сочат като основание за предоставянето на процесните суми като “временна финансова помощ” и в този смисъл повдигнатият от касатора въпрос не е разрешен в отклонение от практиката на Върховния съд.
По изложените съображения настоящият съдебен състав на Второ отделение на Търговска колегия намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Буургаския окръжен съд въззивно решение.
Водим от горното на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, ТК, ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 62 от 02.04.2008 г. по в.гр. № 1043/2007 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: