О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 536
София,17.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 93/2009 година
Производство по чл.288 ГПК във вр. с чл.280, ал.1 ГПК..
Образувано е по касационна жалба на С. И. С. и А. П. Н. срещу въззивно решение № 225 от 28.10.2008 г. по гр.т.д. № 134/2008 г. на Великотърновския апелативен съд, с което се оставя в сила решение № 99 от 21.09.2006 г. по гр.д. № 120/2005 г. на Ловешкия окръжен съд. С това решение на първоинстанционния съд са отхвърлени предявените от касаторите при условията на субективно съединение искове срещу “А” ООД по чл.285 ЗЗД за сумата 39 283 лв., претендирана като възнаграждение по договор за покупка на поименни компенсаторни бонове, както и обективно съединените искове по чл.86 ЗЗД в размер на 1 000 лв.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличието на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поддържат, че касационното обжалване на въззивното решение е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на приложението на нормите на ЗЗД, като излага съображения, че с произнасянето си ВКС ще изтъкне мотивираните си изводи за точното прилагане на закона и в частност по какъв начин в конкретния казус е следвало да дадат сметка по изпълнението на поръчката, след като доверителят не им е дал средства и е уговорена твърда цена за закупуване на компенсаторните бонове.
Ответната по касация страна “А” изразява становище за неоснователност на касационната жалба. По въпроса за допустимостта на касационната жалба не е взето отношение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й допустимост не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение е прието, че между страните е сключен договор за поръчка за покупка на поименни компенсаторни бонове с обща номинална стойност 227 070 лв. при цена на един бон в размер на 17.3 на сто за номинал. Договорено, че общата цена, която довереникът ще заплати на доверителите е 38 600 лв., чието заплащане е именно предмет на делото. Въззивният съд приел, че независимо от удостоверението от МЗГ, че на дружеството са били прехвърлени 61 удостоверения за ПКБ на обща стойност 227 070 лв., извършено от единия от ищците съгласно пълномощното, издадено му от ответника, при съобразяване на представените доказателства, че стойността им е била заплатена от трети на процеса лица е направен извода, че в полза на ищците не е възникнало вземане по процесния договор, тъй като те не са доказали разходите, т.е. не са дали отчет на довереника съобразно изискванията на чл.284, ал.2 ЗЗД.
Искането за допускане на касационно обжалване на посоченото от касаторите основание не следва да бъде уважено поради липса на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Нормата на чл.284, ал.2 ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване. По нея има изобилна, непротиворечива практика на ВКС, с която се е съобразил и въззивният съд, като е приел, че освен да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, довереникът е длъжен да му представи и сметка на направените от него разходи. Обстоятелството, че е договорена твърда цена за закупуване на процесните компенсаторни бонове законосъобразно е счетено от въззивния съд за ирелевантно предвид константната съдебна практика по въпроса, че когато довереникът е изпълнил поръчката при по-благоприятни условия, той не може да задържи за себе си разликата между установената от доверителя цена и по-изгодната, на която довереникът е сключил изпълнителната сделка и поради това задължението за даване на сметка включва не само посочване на полученото и изразходваното, но и представяне на документите за отделните разходи, което в случая касаторите на са сторили.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което касационно обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 225 от 28.10.2008 г. по гр.т.д. № 134/2008 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: