О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 29.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 49/2009 година
Производството е по чл.278 във вр с 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “П” Е. против определение № 1* от 04.12.2008 г. по ч. гр. д. № 2346/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 25.07.2008 г. на Софийски градски съд, с което е върната като недопустима исковата му молба, с която е предявен срещу Г. И. С. от гр. С. иск за разваляне на сключения между тях предварителен договор от 05.08.1994 г. поради неизправност на ответника в качеството му на купувач на обещания му с него недвижим имот, като е постановено прекратяването на производството по гр.д. № 2979/2008 г.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, в подкрепа на което се сочат решения постановени по гр.д. № 1341/1999 г. на ВКС, V г.о., по гр.д. № 296/2003 г. на ВКС, ТК, по гр.д. № 175:1997 г. на петчленен състав на ВКС.
Ответникът по частната жалба Г. И. С. изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а по същество и за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в отговора му по чл.278 ГПК.
ВКС, състав на ІІ т.о. намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне по следните съображения:
На обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежат определения на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, но само когато са налице някои от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. В разглеждания случай сочените от жалбоподателя предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 ГПК не са налице, тъй като същите са неотносими към обжалваното определение.
Докато същественият процесуалноправен въпрос, разрешен с въззивното определение е този за недопустимостта на съдебното разваляне на предварителния договор за прехвърляне на обещания с него недвижим имот, обоснована с облигаторния му характер, то с цитираните от жалбоподателя решения се решават въпроси, свързани с изискването за валидност на предварителния договор като законова предпоставка за обявяването му за окончателен.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че не е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и поради това не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1* от 04.12.2008 г. по ч. гр. д. № 2346/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: