О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 24.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 46/2009 г.
Производство по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Е” ЕАД срещу определение № 224 от 07.10.2008 г. по ч.т.д. №249/2008г. на по описа на ВКС-ТК, І-во отделение.
С частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност и допуснати нарушения на съществени процесуални правила.
Ответникът по частната жалба “Национална е. компания” ЕАД не е възразил по реда на чл.276 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на настоящият жалбоподател “Е” ЕАД против определение № 90 от 06.06.2008 г. по в.гр.д. № 313/2008 на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено без уважение искането му за прекратяване на делото поради неподведомственост и изпращане на същото на АС при БТПП за произнасяне по спора, предмет на делото.
В съобразителната част на определението, чиято отмяна се иска е прието, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като определението, с което е приет за разглеждане гражданския спор не подлежи на касационен контрол. Застъпено е становището, че в категорията на определенията по чл.274, ал., т.1 и т.2 ГПК се обхващат само тези, с които съдът се десезира от спора, в който смисъл е приетото в т.5 на ТР № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК разрешение по чл.10 ГПК (отм.), аналогичен на чл.15 ГПК, приложим в разглеждания случай.
Определението е неправилно.
Поддържаният от частния жалбоподател довод за погрешно направен с атакуваното определение извод, че действията на процесуалния му представител са просрочени поради наличието на данни за по-ранното му уведомяване чрез управителя Д. М. е неоснователен. Действително, съществуващото противоречие на интереси между него и представителя му Д. М. като главни страни в процеса е обусловило назначаването на особен представител на настоящия жалбоподател на основание чл.16, ал.6 от отменения ГПК. Наведените в частната жалба доводи биха имали правно значение само ако мотивите на състава бяха изградени въз основа на данните в полученото от Д. М. съобщение, което обаче е било счетено за ирелевантно при определяне на началния момент на срока за обжалване на атакуваното пред него определение. Фактическите и правни изводи относно недопустимостта на частната жалба поради просрочието й са изградени изцяло въз основа на данните, съдържащи се във връченото на настоящия жалбоподател съобщение, поради което определението на ВКС, ТК, І-во отделение следва да се остави в сила.
Водим от горното настоящият състав на второ отделение на Търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 12 от 21.03.2008 г. по т.д. № 668/2007 г. на ВКС, ТК, І-ро отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: