О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N500
София, 06.08. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 512/2008 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Д” О. срещу решение № 16 от 07.03.2008 г. по гр.д. № 2049/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя в сила решение от 21.06.2007 г. по гр.д. № 1198/2006 г. на Софийски окръжен съд. С оставеното в сила решение е отхвърлен предявения от касатора срещу О. Б. иск с правно основание чл.327 ТЗ за сумата 40 742.40 лв.
С касационната жалба е наведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са съображения срещу извода на съда за отсъствието на валидно възникнала между страните облигационна връзка, незаконосъобразността на който е обоснована от касатора с неформалния характер на договора за продажба, какъвто в случая бил източникът на задължението на ответната община да заплати доставените й осветителни тела. Поддържа се, че в хода на процеса е установил наличието на предпоставките за приложимостта на чл.79 ЗЗД, поради което счита, че незаконосъобразно с решението е отречено правото му да получи цената на доставените на общината вещи.
Ответникът по касация О. Б. не е изразила становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните няма данни да е бил сключен договор за доставяне на осветителни тела, липсвали доказателства общината да е упълномощавала кметът да сключва от нейно име търговски сделки (чл.44 и чл.46 ЗМСМА), което обусловило извода му, че О. не е поемала някакви задължения към касатора и поради това правно ирелевантно е обстоятелството че те са монтирани, след като не е установено на какво основание са доставени.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващата воля на въззивния съд, като по отношение на същия същевременно следва е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът не е поставил изрично съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който да са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. В изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се съдържа само едно от общите основания за незаконосъобразност по чл. 281 ГПК – необоснованост. То само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е относимо към съществените материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона. Освен това изтъкваната от касатора необоснованост на въззивното решение не може да се използва пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касае нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за селекцията на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Необосноваността на въззивното решение би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но не и като основание за допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решенето на Варненския апелативен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 16 от 07.03.2008 г. по гр.д. № 2049/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: