О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N528
София, 13.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 52/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на о. срещу въззивно решение № 115 от 27.06.2008 г. по гр.д. № 159/2008 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 83 от 18.02.2008 г. на Варненския окръжен съд по т.д. № 810/2007 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора иск срещу “С. на спортните к. Черно море”, гр. В. за заплащане на обезщетение за ползване на имоти, предмет на договори за наем № 2* от 31.10.1997 г., № 2* от 29.09.1997 г. за периода 23.10.2003 г. до 21.01.2006 г. общо за сумата 25 089.06 лв., както и кумулативно съединение иск по чл.86 ЗЗД за сумата 22 809.06 лв.
В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални нарушения – основания за отмяната му като неправилно по чл.281, т.3 ГПК.
В изпълнение на изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационно обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и че с обжалвания съдебен акт са решени неправилно материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са в противоречие с практиката на съдилищата и са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба “С. на спортните к. Черно море” изразяват становище за недопустимост на касационно обжалване, а по съществото й за неоснователност на наведените с нея отменителни основания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо, за което настоящият състав излага следните съображения:
За да постанови обжалваното решение в посочената му час, въззивният съд изложил съображения, че не е доказано предаването на държането на имота по единия от договорите, че за част от периода наем не се дължи, тъй като с Решение на МС имотът е предоставен от МО на М. на правосъдието и уважил иска частично по втория договор за период, който не е погасен по давност, но не е присъдил претендирания петкратен размер на наема, основание за дължимостта на който е продължилото ползване на имота от наемателя и след изтичане на срока т.14, а обезщетение в размер на договорения наем.
Касаторът развива съображения в касационната си жалба, че съществените материалноправни въпроси са следните:
– дали уговорения в т.14 от договора петкратен размер на наема е неустоечно съглашение, или има характера на обезщетение, както в случая е прието от въззивния съд;
– дължи ли се петкратния размер на наема за всеки месец от периода, през който наемателят е продължил да ползва имота и след изтичане на срока на договора на основание чл.236 ЗЗД или се дължи само уговорената в т.14 от договора неустойка.
Настоящият състав намира, че така формулираните от касатора въпроси са от значение за изхода на делото, което обуславя извода, че е налице основаната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.
При тълкуване на т.14 от договорите за наем при условията на чл.20 ЗЗД се налага извода, че уговорената санкция в размер на петкратния наем за периода, през което наетия имот е бил зает от наемателя след прекратяване на договора по правната си същност е неустойка, която не се дължи еднократно, както е прието от въззивния съд. Аргумент в подкрепа на този извод е разпоредбата на чл.236 ЗЗД, според която ако наемателят продължи ползването на наетата вещ въпреки противопоставянето на наемодателя, както е в разглеждания случай, той дължи обезщетение. Няма пречка, с оглед на установената с чл.9 ЗЗД договорна автономия страните отнапред да уговорят размера на това обезщетение под формата на неустойка, както това е направено в т.14 от процесните договори. Тази неустоечна клауза освобождава наемодателя да установява размера на обезщетението, което му е дължи за периода на лишаването му от ползване на имота, тъй като то е уговорено отнапред под формата на неустойка. В този смисъл е постоянната практика на ВКС и на съдилищата, която не е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че са налице и една от допълнителните предпоставки на факултативното обжалване, визирана в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, което обуславя извод за допустимост на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 115 от 27.06.2008 г. по гр.д. № 159/2008 г. на Варненския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІІ т.о. на ВКС-ТК за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: