Определение №552 от по ч.пр. дело №907/907 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

 
 
           
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
N 552
 
София,20.08.2009 година
           
            Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети юли две хиляди и девета година в състав:
                            
                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИО БОБАТИНОВ
                                        ЧЛЕНОВЕ:   ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
                                                               МАРИЯ СЛАВЧЕВА 
 
при секретаря 
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от  съдията М.Славчева 
т.дело N 250/2009  година
 
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. К. срещу решение 532 от 05.12.2008 г. по т.д. № 784/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 2* от 23.06.2008 г. по гр.д. № 10635/2007 г. на Варненския районен съд в частта му, с която касаторката е осъдена да заплати на “К” Е. , гр. В. на основание чл.79 ЗЗД сумата 2 082.96 лв., представляваща равностойността на 2 130 евро, дължимо като възнаграждение по договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 18.07.2007 г.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличието на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания.
Ответната по касация страна “К” Е. не е изразил становище по допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й допустимост не е налице нито едно от визираните в чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение е прието, че между касаторката и ищцовото дружество е сключен договор за посредничество, като е уговорено възнаграждение върху цената на оферирания, а не на закупения имот, и то независимо дали договорящия възложител или лица от кръга на тези по чл.135 ГПК (отм.) са придобили собствеността върху него. Касаторката е оспорила иска, като е заявила, че е подписала празна бланка с цел да направи услуга на брокерката, но от разпита на последната, както и от обясненията на ответницата е прието за установено, че действително двете действително са посетили и огледали посочения в офертата и закупен впоследствие апартамент, въз основа на което е прието за валидно възникналото правоотношение по договора за посредничество, по което ответницата дължи договореното възнаграждение за извършеното от ищеца посредничество при покупката на имота.
В касационната жалба се съдържат единствено доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение и въпреки оставянето й без движение, касаторката не е изложила основания за касационното му обжалване. Освен това от съдържанието й не може да се извлече материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда, което дава основание да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 532 от 05.12.2008 г. по т.д. № 784/2008 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top