О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 127
София,06.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 262/2010 година
Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молба на “Т” О. , гр. Н. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 39 от 18.12.2009 г. по гр.д. № 4091/2009 г. на Старозагорския районен съд, с което е осъден да заплати на К. Д. П. сумата 3 140 лв. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, както и обезщетение за забава в плащането й в размер на 226,71 лв.
Молителят въвежда оплакване за нарушаване направото му на участие в процеса, тъй като съдът приложил разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК по отношение на призоваването му, без да разпореди да се проведе процедурата по чл.50, ал.4 ГПК.
Ответникът по молбата К. Д. П. я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата е подадена в преклузивния срок по чл.305, т.5 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество и основателна.
Решението на Старозагорския районен съд е постановено след провеждане на едно съдебно заседание в отсъствието на ответника, сега молител. Върнатото в цялост от адреса по регистрация на ответника, сега молител съобщение с препис от исковата молба и приложенията към него е обусловило извода на съда, че последният е редовно призован по реда на чл.50, ал.2 ГПК. Изводът е незаконосъобразен.
От приложените по делото писмени документи, се установява че посочения адрес съвпада с адреса на търговеца, вписан в търговския регистър. Във върнатото в цялост съобщение от длъжностното лице по призоваването е посочено само, че не е открита фирма на адреса, нито упълномощени да получат съдебните книжа лица. Извършеното отбелязване не е недвусмислено и от него не може да бъде направен категоричният извод, че търговецът е напуснал адреса си и не е изпълнил задължението си за вписване на новия адрес в търговския регистър. Разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК следва да намери приложение само когато търговецът е напуснал адреса си, без да е изпълнил задължението си за вписване на това обстоятелство в съответния търговски регистър. Преди да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, районният съд е следвало да приложи процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК, като разпореди залепването на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Като не е съобразил горното и е приложил фикцията по чл.50, ал.2 ГПК, съдът е лишил ответника, сега молител от участие в делото, а това нарушение е винаги съществено. Осъществен е състава на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, което налага да се отмени решението, постановено от Старозагорския районен съд, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд във фаза връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника по иска за подаване на отговор по чл.131 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.307, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК решение № 39 от 18.12.2009 г. по гр.д. № 4091/2009 г. на Старозагорския районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: