О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N742
София,26.11. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 628/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” О. против решение № 61 от 30.03.2009 г. по т.д. № 13/2009 г. на Варненския апелативен съд, с което се обезсилва решение от 15.05.2008 г. по т.д. № 902/2006 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на касатора срещу “Н” О. с правно основание чл.79 ЗЗД за сумата над 21 400.88 лв. и оставил в сила решението в атта, с която обективно съединения иск по чл.92 ЗЗД и този по чл.79 ЗЗД до предявения му размер от 22 500 лв. са отхвърлени като погасени чрез прихващане.
С касационната жалба е наведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществени нарушения на процесуалните правила. В депозираното съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение касаторът поддържа, че по въпроса допустимо ли е съдебно предявяване на възражение за прихващане с неликвидно вземане въззивният съд се позовал на т.6 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, който въпрос не намирал единодушно разрешение в съдебната практика на ВС, в подкрепа на което твърдение се представят Решение № 1* от 19.05.1969 г. по гр.д. № 659/1969 г. І г.о., Решение № 932 от 25.09.1991 г. по гр.д. № 699/1991 г. на І г.о., Решение № 1* от 15.05.1970 г. по гр.д. № 577/1970 г. на І г.о. и ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Липсата на задължителна практика по поставения въпрос обуславяло приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Като втори въпрос от процесуалноправно естество се повдига този за приложението на последиците на чл.128, ал.2 ГПК (отм.) при непредставянето на оригинала на документ от ползващата се от него страна, надлежно оспорен в открито производство по чл.154 ГПК (отм.). По този решаващ за изхода на делото въпрос даденото според касатора разрешение от съда противоречи на Решение от 18.11.2004 г. на ВКС по гр.д. № 17/2004 г., ІІ г.о.
Ответникът по касация “Н” О. изразява становище за недопустимост на касационно обжалване, а по същество навежда доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е приела, че възражението за прихващане е своевременно заявено от ответника пред първата инстанция, негов предмет са насрещни негови вземания, произтичащи от договора, на който са основани и претенциите на ищеца, като обстоятелството, че то не е ликвидно не рефлектира върху процесуалната му допустимост, тъй като компенсацията има действие за в бъдеще след формирана преценка от съда по отношение на неговата безспорност.
Така формираният извод на въззивния съд по първия от повдигнатите от касатора процесуалноправни въпроси съответства на константната съдебна практика, според която възражението за прихващане е допустимо даже и когато тези вземания или едно от тях са неликвидни. Съгласно чл. 221, ал. 2 ГПК (отм.) силата на присъдено нещо на съдебното решение се разпростира и върху вземания, предявени с възражение за прихващане. Законът сочи, че вземането, предявено с възражение за прихващане, става ликвидно, даже преди това да е било спорно (неликвидно), тъй като занапред получава качеството на „присъдено нещо“. Съдебното прихващане погасява насрещните вземания занапред, а не от деня на възражението за прихващане. В този смисъл е налице обилна, непротиворечива практика – Решение № 3* от 15.XII.1978 г. по гр. д. № 2496/78 г., I г. о.; Решение № 696 от 7.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1911/2003 г., ТК; Решение № 1* от 10.01.2006 г. на ВКС по гр. д. № 1218/2003 г., III г.о. и Решение № 1* от 15.05.1970 г. по гр.д. № 577/1970 г. на І г.о. на ВС. Наличието й обуславя извода, че становището в противния смисъл, изразено единствено в Решение № 1* от 19.05.1969 г. по гр.д. № 659/1969 г. на ВС, І г.о. е изолирано, което сочи на отсъствието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по посочения процесуалноправен въпрос.
Основателен е обаче довода на касатора за наличието на приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на въпроса, свързан с последиците при непредставяне на оригинала на надлежно оспорен документ от страната, която се позовава на него. Застъпеното в решението становище, че преценката за необходимостта от представяне на оригинала при оспорване на истинността му се извършва от съда в зависимост от заключението на графологичните експерти доколко подписът върху ксерокопието обективно може да бъде изследван, противоречи на разрешението по този въпрос, дадено с Решение от 18.11.2004 г. на ВКС по гр.д. № 17/2004 г., ІІ г.о.
Изложеното позволява да се приеме, че е налице селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочения въпрос.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 61 от 30.03.2009 г. по т.д. № 13/2009 г. на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора “Б” О. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 413 лв., като в съобщението му се впише, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на ІІ т.о. за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: