О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 551
София, 20.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 226/2009 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е” ЕООД срещу въззивно решение № 221 от 08.12.2008 г. по т.д. № 381/2008 г. на Варненския апелативен съд, с което като отхвърлил частично решение № 257 от 24.06.2008 г. по т.д. № 39/2007 г. на Добричкия окръжен съд оставил в сила решението в останалата му обжалвана част, с която е уважен предявения от Е. “Г” иск срещу касатора за сумата 14 339 евро, представляващи дължими втора и трета вноска по договор за строителство от 27.04.2006 г.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличието на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания.
В изложението по чл.284, ал.1 ГПК се излагат съображения за наличието на предпоставите на чл.280, ал.1, т.1и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация Е. “Г” не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед развитите съобраения в касационната жалба, изложението на касатора и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Производството по делото е образувано по иск на Е. “Г” срещу касатора за сумата 20 000 евро като част от вземане в размер на 84 000 евро, представляващо дължими втора и трета вноска по договор за строителство.
За да остави в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част, въззивният съд приел, че вземането за процесните вноски е станало изискуемо, тъй като са настъпили условията по договора, определящи падежа им, както и че ответникът не е погасил задълженията си запащането им. На релевираните от касатора възражения доводи за недопустимост на първоинстанционното решение са изложени следните съображения: 1/ не е недопустим иск, предявен от едноличен търговец, независимо, че договорът е сключен от ФЛ, тъй като това не се отразява на правосубектността, а качеството на търговец само я разширява и освен това и към момента на сключване на договора е бил регистриран като търговец. На второ място е изложено, че с решението си окръжният съд не се е произнесъл “плюс петитум” с посочването в диспозитива му на сума, различна от посочената от ищеца като размер на цялото му вземане тъй като според въззивната инстанция се касае до техническа грешка, но основния му аргумент е, че предмет на делото е само частичния иск. Възражението на ответника, че ищецът се е снабдил с изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание за сума, съответстваща на стойността на третата вноска, която именно е обезпечена с издадения изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство срещу него също е счетено за неоснователно по съображения, че задължението на издателя му не зависи от друго правоотношение, но в конкретния случай ценната книга била издадена именно за да обезпечи процесното парично задължение на касатора.
По същество релевираните пред въззивния съд възражения са и повдигнатите от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 въпроси, за които се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, в подкрепа на което се прилагат цитираните в изложението решения.
Настоящият съдебен състав приема, че повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос допустимо ли е при снабдяване с изпълнителен лист въз основа на запис на заповед да се предяви иск на договорно основание за същото вземане не е разрешен с обжалваното решение в противоречие с цитираното решение от 04.12.2006 г. по т.д. № 416/2006 г. на ВКС, ТК, с което касационната инстанция се е произнесла по последиците от погасяването на задължението по менителничния ефект, които според решаващият състав се изразяват в освобождаването на длъжника по каузалната сделка, обезпечен с ценната книга, каквото плащане по нея не е извършено в разглеждания случай. Така формулираният от касатора въпрос обаче е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него липсва съдебна практика, което обуславя извод за наличие на приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По останалите процесуалноправни въпроси не е налице твърдяното от касатора разрешение в отклонение от трайната практика на ВКС, поради което следва да се приеме, че в случая отсъства селективния критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторът поддържа наличието на приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се повдигат въпроси, свързани с предпоставките, при които възниква потестативното право да се развали договор, за последиците при упражнено право на задържане по чл.90, ал.1 ЗЗД, които обаче не са третирани в решението на въззивния съд и следователно не са обусловили решаващите му изводи. Това налага извода, че по отношение на посоченото касационно основание не е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 221 от 08.12.2008 г. по т.д. № 381/2008 г. на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора “Е” ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 561.72 лв., в което да се посочи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: