ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 760
София, 01.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 17 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 800-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. С. от г. София срещу въззивното решение от 11.06.09г. по г.д. №779/09г. на АС-г. София, в частта с която e отхвърлен иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 32 794 лв., представляваща платени законни лихви върху присъденото и изплатено обезщетение за неимуществени вреди на законните наследници на Б. С. С. за периода 23.08.03 год. до 5.08.08 год.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е отхвърлил претенцията за мораторна лихва. Развива съображения, че застрахователното събитие-причинената по непредпазливост смърт на Б. С. С. , настъпила на 23.08.03 год. предхожда Наредба №4/24.09.2003 год. за задължителното застраховане. Към момента на пораждане на застрахователното правоотношение е действала Наредбата за задължителното застраховане, приета с ПМС №1/8.01.1997г.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът обосновава като основания за допускане до касация тези, предвидени в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и прилага практика на ВКС, според която лихвите, които се дължат са от деня на застрахователното събитие.
Материално правния въпрос от значение за правилността на решението е този относно приложимия закон към момента на възникване на застрахователното правоотношение.
Съгласно чл.409 ТЗ/сега отм./, който е бил в сила към момента на възникване на застрахователното правоотношение застрахования има право да иска от застрахователя обезщетение, ако е удовлетворил увредения.
В конкретния случай касатора е осъден по н.о.х.д. №336/05г. на СОС да заплати на законните наследници на Б. С. С. неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.08.03 год.
По делото е безспорно установено, че на 5.08.08г. С. С. С. е изплатил сумата 50 000 лв. на законните наследници на Б. С. С. , както и че изплатеното от него обезщетение за забава в размер на законната лихва до датата на плащането възлиза на сумата 32 794 лв. Не се спори от страните, че между тях е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ЗПК”Л”АД по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на л.а. “О”, рег. №С 8424 ВР за 2003 г. при първо доброволно ниво на застрахователно покритие с лимит 200 000 лв. за неимуществени вреди.
Въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с постоянната практика на ВКС, според която застрахованият има право да иска от застрахователя обезщетение, включително и закъснителни лихви ако е удовлетворил увредения, както и с практиката изразена в решение №903/03г. по г.д. №120/03 год., решение № 918/14.07.03 година по г.д. №120/03год. на V-то г.отд. на ВКС и др.според която няма разлика между лихвата по чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.76 ал.2 ЗЗД, обстоятелство обуславящо наличие на основание за допускане до разглеждане по същество на касационната жалба по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 11.06.09г. по г.д. №779/09г. на АС-г. София, в частта с която e отхвърлен иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 32 794 лв., представляваща платени законни лихви върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди на законните наследници на Б. С. С. за периода от 23.08.03 год. до 5.08.08 год.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 11.06.09г. по г.д. №779/09г. на АС-г. София, в частта с която e отхвърлен иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 32 794 лв., представляваща платени законни лихви върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди на законните наследници на Б. С. С. за периода 23.08.03 год. до 5.08.08 год.
УКАЗВА на С. С. С. от г. София да представи документ за внесена държавна такса в размер на 655.88 лв. в 7-мо дневен срок от съобщението.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване от Председателя на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: