О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 03.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 15.06.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 18 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. К. С. от гр. Д. против въззивно решение на Варненския апелативен съд № 129 от 07.07.2008 год., по в.т.д. № 208/2008 год., с което при условията на чл.208, ал.1 ГПК/отм./ е отхвърлен като неоснователен предявеният в обективно кумулативно съединяване срещу ”Б” Е. , гр. Д. иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 2400 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила- основания за касация по чл.281,т.3 ГПК.
В депозираното, съгласно императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложение към касационната жалба приложното поле на касационното обжалване е обосновано с наличие на визираните от законодателя в чл.280, ал.1,т.1 ГПК предпоставки.
Касаторът поддържа, че по основания и спорен за делото материалноправен въпрос, касаещ приложението на чл.92, ал.1 ЗЗД, Варненският апелативен съд се е произнесъл в противоречие със задължителната за съдилищата практика на ВКС, отразена в решение № 48/86 год. на ОСГК.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид въведените доводи, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и съответства на изискванията на чл.284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт, в частта му, предмет на подадената от страната касационна жалба Варненският апелативен съд е счел, че с разваляне на сключения между страните договор за изработка, поради виновно неизпълнение на строителя – ответното ТД, облигационната връзка между страните е преустановена, поради което е отпаднало и основанието за престиране на уговорените помежду им насрещни престации и никоя от страните не дължи на другата изпълнение по договора.
Според изложеното в съобразителната част на обжалваното въззивно решение, щом с валидно упражненото от ищеца субективно право да развали сключения на 26.08.2003 год.договор, по изрично разпореждане на закона- чл.88, ал.1 ЗЗД, е възстановено положението, предхождащо сключването му, то не възникват и последиците на неизпълнението- пълно или неточно, поради което субективното право на кредитора да претендира обезщетение за забавено изпълнение под формата на договорената неустойка за неизпълнение е погасено.
Следователно поставеният от касатора въпрос, свързан с приложението на чл.92, ал.1 ЗЗД –„ Развалянето на договора, поради виновно неизпълнение на длъжника пречка ли е да се иска заплащане на уговорената в клаузите му неустойка- чл.92, ал.1 ЗЗД?” е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което се явява относим към крайния изход на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че даденото от въззивната инстанция разрешение относно правните последици, настъпили за уговорената неустойка при развален поради виновно неизпълнение договор е в противоречие с приетото в решение № 48/86 год. на ОСГК на ВС, обосновава правен извод, че в случая е налице и въведеният от законодателя критерии за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на второто търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 129 от 07.07.2008 год. по в.т.д. № 208/2008 год. на Варненския апелативен съд, в частта за сумата 2400 лв. ./ две хиляди и четиристотин лева/, произтичаща от неустойка по договор от 26. 08. 2003 год.
УКАЗВА на касатора Д. К. С. от гр. Д. в едноседмичен срок от съобщението до него, да внесе по сметка на ВКС, на основание чл.18, ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на сумата 48 лв./ четиридесет и осем лева/ и да представи платежния документ по делото, като в противен случай производство пред ВКС ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на второ отделение, Търговска колегия за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: