ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 215
София,. 27.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 22 април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 495-2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “К”АД-г. Разград/в несъст./ срещу въззивното решение от 12.02.08г. по г.д. № 01/08г. на АС-г. Варна, в частта с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 22.03.06г. по т.д. №186/05г. на ОС-г. Разград.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи за това, че неправилно въззивният съд е приел, че “К”АД-г. Разград имал непогасени задължения към “У”А. в размер на 154 201.73 евро, произтичащи от сключени между двете дружества договори за лизинг на автобуси. В тази връзка се развиват съображения, че представените по делото 12бр. РКО от процесуалния представител на “К”АД-г. Разград удостоверяват валидно направените от касатора плащания, а не са неистински както неправилно бил приел АС-г. Варна, обстоятелство което правело формулираните от въззивния съд изводи необосновани.
Ответникът “У”АД-г. София не е ангажирал становище пред настоящата инстанция.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Основното оплакване, релевирано в касационната жалба е за неправилност на обжалваното решение. Касаторът не е уточнил в касационната жалба съществения материално правен и процесуално правен въпрос, който е разрешен от въззивният съд при наличието на селективните критерий за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
В производството по чл.288 ГПК липсва процесуален способ за разглеждане на релевираните от касатора отменителни основания за касационно обжалване, визирани в чл.281 ГПК, в т.ч. необоснованост на обжалваното решение, който порок се сочи от касатора в касационната жалба. В тази връзка следва да се изтъкне, че въззивният съд е обсъдил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, които са били обективирани в приложените по делото писмени доказателства. Също така са били изслушани и приети СИЕ и въз основа на техните констатации въззивният съд е определил размера на неплатените вноски.
Соченото от касатора обстоятелство, че “У”АД-г. София не е предявило своите вземания в производството по несъстоятелност на “К”АД-г. Разград не може да бъде преценявано в производството по чл.288 ГПК. Това обстоятелство е релевантно и следва да бъде преценявано в производството по несъстоятелност на “К”АД-г. Разград.
Предвид горното ВКС-ТК намира, че в случая не е налице съществен материално правен или процесуално правен въпрос, който е бил разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допустимост на касационно обжалване.
Водим от горното ВКС-ТК на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 12.02.08г. по г.д. № 01/08г. на АС-г. Варна, в частта с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 22.03.06г. по т.д. №186/05г. на ОС-г. Разград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: