ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N. 308
София,. 27.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 19 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 23-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Е. К. К. от г. Варна и ЗК”Б. имоти”АД-г. София срещу въззивното решение от 21.07.09г. по т.д. №290/09г. на АС-г. Варна, с което е отменено първоинстанционното решение от 25.02.09г. по т.д. №372/08г. на ОС-г. Варна и вместо него е постановено друго, с което е осъдена ЗК”Б. имоти”АД-г. София да заплати на К. Г. К. и Р. Т. К. по 70 000 лв. на всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на тяхната дъщеря А. К. К. , вследствие ПТП, причинено на 23.10.07г. от водача Н. Г. П. със застраховка “Гражданска отговорност” по застрахователна полица на ЗК”Б. имоти”АД-г. София. Със същото решение е отхвърлен иска на Е. К. К.-сестра на починалата А. К. К. за заплащане на сумата 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на А. К. К.
І. По касационната жалба на Е. К. К. от г. Варна
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК основания.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по съществен материално правен въпрос, формулиран от жалбоподателя така: Какъв е кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди.
В тази връзка касаторът развива съображения, че Е. К. К.-сестра на починалата А. К. К. има право на обезщетение за неимуществени вреди.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Същественият материално правен въпрос от значение за правилността на решението е този относно кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди.
В задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС 4/1961 год., ППВС 5/1969 год. и ППВС 2/84г. кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди включва възходящи, низходящи и съпруг. Братята и сестрите не са включени в този кръг, обстоятелство което обуславя липса на предвидените в чл.280 ал.1 т.1-т.2 ГПК основания за допускане на касационно обжалване.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай тези предпоставки не са налице, обстоятелство което сочи на липса на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
ІІ. По касационната жалба на ЗК”Б. имоти”
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК основания.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по съществен материално правен въпрос, а именно този относно размера на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди.
Различията в присъжданите от съдилищата различни по размер обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане, произтича от различни факти и обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай. Тези различия не произтичат, както необосновано поддържа касатора от неправилното прилагане на материалния закон/чл.52 ЗЗД/, извеждащ справедливостта като основен критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди-арг. и от чл.5 ГПК in fine.
Конкретния размер не обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане зависи от характера, степента, интензитета и продължителността на претърпените душевни болки и страдания, чиято преценка е фактически въпрос за всеки конкретен случай. В този смисъл е и приетото в т.11 от ППВС №4/1968 г., с което въззвинтият съд се е съобразил в решението, чиято отмяна се иска. Приложеното към касационната жалба решение на ОС-Варна по г.д. №2691/08г. не обосновава противоречива съдебна практика.
Изложеното налага извода, че не са налице сочените в чл.280 ал.1 т.1и т.2 ГПК основания за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 21.07.09г. по т.д. №290/09г. на АС-г. Варна.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 21.07.09г. по т.д. №290/09г. на АС-г. Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: