ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 249
София, 04.05. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 26 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 657-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. П. П. от г. Елхово срещу въззивното решение от 9.03.09г. по г.д. № 2382/08год. на СГС, ІV-то „Д” г.отд., с което е отменено първоинстанционното решение от 20.05.08 год. по г.д. № 24440/07г. на СРС, ГК, 53с-в и вместо него е постановено друго, с което се осъжда Б. П. П. от г. Елхово да заплати на ЗД”Б”АД-г. София на основание чл.402 ТЗ/сега отм./ във вр. с чл.45 ЗЗ. сумата 2508.44 лв., представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 4.12.07г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Развиват се съображения, че въззивната инстанция е постановила своето решение в противоречие на закона/чл.213 ал.1 от Кодекса за застраховане/КЗ/ във вр. с пар.143 ПЗР на КЗ/, тъй като е приела в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска, че в конкретния случай придаденото на чл.213 ал.1 изр.4-то КЗ обратно действие с цит. пар.143 ПЗР на КЗ не може да породи целените правни последици.
Касаторът в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК обосновава допустимост на касационното обжалване с противоречие с практиката на ВКС и съдилищата на атакуваното въззивно решение като сочи такава в касационната жалба, както и това, че същественият материалноправен въпрос, който е разрешен неправилно е този относно приложимостта на чл.213 ал.1 изр.4-то КЗ във вр. с пар.143 ПЗР на КЗ за конкретното застрахователно правоотношение.
Ответникът по касационната жалба ЗД”Б”АД-г. София поддържа, че същата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което същата е процесуално допустима.
Предмет на делото е иск, предявен от ЗД”Б”АД-г. София срещу Б. П. П. от г. Елхово на основание чл.402 ТЗ /отм./ за сумата 2508.44лв., ведно с лихви и разноски.
Безспорно е установено от данните по делото, че на 8.09.04 год. при управление на л.а. ВАЗ с рег. № У* управляван от Б. П. П. той като делинквент е причинил ПТП по непредпазливост. От него са произтекли вреди за л.а.„Р” с рег. №РВ9191ХМ , застрахован по договор за имуществено застраховане „каско” при ЗД”Б”АД-г. София. Последният в качеството си на каско-застраховател е изплатил на 8.11.04 г. застрахователно обезщетение на собственика на увредения л.а.„Р”, обстоятелство породило правото му да встъпи в правата на застрахования по договора за застраховка „каско”, както и правния му интерес да предяви регресен иск на основание чл.402 ал.1 ТЗ/отм./ срещу делинквента Б. П. П., причинил процесното ПТП по непредпазливост за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение на собственика на увредения л.а.„Р”, ведно със законните лихви и разноски.
Ответникът по така предявения иск Б. П. П. от г. Елхово не е оспорил фактите и обстоятелствата, установяващи настъпилото ПТП и произтеклите от него имуществени вреди, но е възразил, че към датата на ПТП/деликта/ 8.09.04 год. е имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност” със ЗК”Ю”, сега „Х”АД/в несъст./, което е юридическото лице пасивно легитимирано да отговаря по така предявения иск, а не делинквента. Първоинстанционният съд е приел това възражение за основателно и е отхвърлил изцяло иска, позовавайки се на нормата на чл.213 ал.1 изр.4-то КЗ във вр. с пар.143 ПЗР на КЗ, която е приел за приложима за конкретното правоотношение между страните по делото. Точно обратното е постановил въззивният съд, приемайки неприложимост на цит. чл.213 ал.1 изр.4-то КЗ във вр. с пар.143 ПЗР на КЗ, който в противоречие с Конституцията преуреждал с обратна сила заварени правоотношения, вкл. породени регресни права, възникнали при действието на отменена правна уредба-чл.399 ТЗ/отм./, чл.402 ТЗ/отм./, чл.405/отм./ и чл.407 ТЗ/отм.
С определение от 2.12.2009 година производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.6 ГПК и от настоящия състав е внесено искане до КС на РБ за произнасяне по въпроса има ли несъответствие между разпоредбата на пар.143 ПЗР на КЗ и Конституцията.
С определение №2 от 23.03.2010г. това искане е било отклонено като недопустимо, обстоятелство което налага възобновяване производството по делото на основание чл.230 ал.1 ГПК.
Обуславящ материално правен въпрос, от който зависи изхода на спора е този дали пар.143 ПЗР на КЗ намира приложение за регресни права, които са вече възникнали към датата на влизането му в сила.
Въззивното решение е постановено по нов закон, по който няма постоянна практика на ВКС. В тази връзка следва да се има предвид, че със ЗИДКЗ, обн. в Д.в.бр.97/23.11.07год. е изменена разпоредбата на чл.213 ал.1 КЗ. С новелата на чл.213 ал.1 изр.4-то КЗ се урежда по нов начин регресното право на застрахователя по договор за застраховка „каско”. То включва освен правото да се иска изплатеното обезщетение, но и обичайните разноски за неговото определяне. Правото на регресно вземане на застрахователя по договор за застраховка „каско” срещу делинквента вече е субсидиарно-платилият застраховател по договор за застраховка „каско” първо следва да поиска плащане от застрахователя по договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност” и едва при отказ от последния на основанията, изчерпателно предвидени в чл.268 т.1-т.11 КЗ може да предяви регресен иск срещу делинквента. Освен това регресното вземане срещу делинквента е частично-само до размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Граматическото и логическо тълкуване на чл.213 ал.1 изр.4-то КЗ налага извода, че делинквента вече разполага с възражение за поредност/”exceptio ordinis”/ срещу предявения срещу него регресен иск от застрахователя по договор за застраховка „каско”, изразяващо се в липса на пасивна материално правна легитимация. Пасивно легитимиран по този иск следва да бъде застрахователя по договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност”.
Съгласно пар.143 ПЗР на КЗ новата разпоредба на чл.213 ал.1 изр.4-то КЗ се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане от делинквента към деня на обнародване на ЗИДКЗ, обн. в Д.в.бр.97/07год.-23.11.07год. Налице е законово преуреждане с обратна сила на висящи правоотношения, което променя съществено правното положение на встъпилия в правото на увредения кредитор-застрахователя по договор за застраховка „каско”. Той изгубва съществувалото до влизане в сила на цит. пар.143 ПЗР на КЗ лично обезпечение, изразяващо се в солидарната отговорност на делинквента и застрахователя по договор за „гражданска отговорност” спрямо суброгиралия се в правата на увредения застраховател.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото. В конкретния случай тези предпоставки са налице, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното настоящия състав на ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д. № 657/2009 г. на ВКС-ТК.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 9.03.09г. по г.д. № 2382/08год. на СГС, ІV-то „Д” г.отд., с което е отменено първоинстанционното решение от 20.05.08 год. по г.д. № 24440/07г. на СРС, ГК, 53с-в и вместо него е постановено друго, с което се осъжда Б. П. П. от г. Елхово да заплати на ЗД”Б”АД-г. София на основание чл.402 ТЗ/сега отм./ във вр. с чл.45 ЗЗ. сумата 2508.44 лв., представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 4.12.07г. до окончателното изплащане.
УКАЗВА на касатора Б. П. П. от г. Елхово да внесе по сметката на ВКС 50.16 лв. държавна такса в 7-дневен срок от съобщението на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за ДТ и да представи платежен документ, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване от Председателя на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: