ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 302
София, 22.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 19 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 289-2009 година.
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК във вр. с чл.288 ГПК и чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “В”ЕООД-г. София срещу въззивното определение от 13.01.09г. по ч.т.д. № 2766/08г. на АС-г. София, 4-ти с-в.
С обжалваното определение е обезсилено определението от 3.11.08г. по г.д. №687/08г. на СГС и вместо него е постановено друго, с което е прекратено производството по молбата на “В”ЕООД-г. София за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.79 ЗЗД, насочен срещу “К”АД/в несъст./
Оплакванията, релевирани в касационната частна жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по частната касационна жалба поддържа, че същата е неоснователна.
В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и че атакувания акт е постановен в противоречие на закона, както и че с него неправилно са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона и развитие на правото/чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
Касационната частна жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Касаторът сочи, че същественият процесуално правен въпрос, който е разрешен неправилно по делото е този относно възможността за предявяване на иск срещу ответника, независимо от забраната за това, установена в разпоредбата на чл.637 ал.1 ТЗ.
От данните по делото се установява, че касаторът иска налагане на обезпечителна мярка по бъдещ иск-запор върху родово определени вещи, а именно продукция подробно описана в молбата за допускане обезпечение на бъдещ иск.
Следва да се съобрази, че изключението предвидено в чл.637 ал.5 т.1 ТЗ има предвид индивидуално определени вещи-движими и недвижими, които да са предмет на вещни искове, предявявани от трети лица. В конкретния случай вещите, предмет на искането за обезпечение са родово определени-промишлена продукция и кредитора разполага с правната възможност да иска от съда по несъстоятелността допускане на обезпечителни мерки на основание чл.642 ТЗ. Освен това той може да претендира и обезщетение вместо изпълнение на основание чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.639 ал.1 ТЗ.
Изложеното позволява да се обобщи, че не е налице соченото в касационната частна жалба основание за допускане на касационно обжалване- чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение от 13.01.09г. по ч.т.д. № 2766/08г. на АС-г. София, 4-ти с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: