ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 343
София, 02.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 25 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 327-2009 година.
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК във вр. с чл.288 ГПК и чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Диагностично к. център-І В. ”ЕООД-г. Велинград срещу въззивното определение от 10.03.09г. по ч.г.д. № 161/09г. на АС-г. Пловдив.
С обжалваното определение е отменено изцяло първоинстанционното определение от 28.11.08г. по т.д. №143/08г. на ОС-г. Пазарджик и вместо него е постановено друго, с което е оставена без уважение молбата на “Диагностично к. център-І В. ”ЕООД-г. Велинград за обезпечаване на бъдещ иск, предявим против “М”ЕООД-г. Велинград срещу “Диагностично к. център-І В. ”ЕООД-г. Велинград за сумата 156 200 лв., представляваща неизплатен наем и 74 980.31 лв. мораторна лихва.
Оплакванията, релевирани в касационната частна жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по частната касационна жалба поддържа, че същата е неоснователна.
В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и че атакувания акт е постановен в противоречие на закона и че с него неправилно са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона и развитие на правото/чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
Касационната частна жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Касаторът сочи, че същественият процесуално правен въпрос, който е разрешен неправилно по делото е този относно преценката за наличието на предпоставките за допускане на исканото обезпечението.
Съгласно чл.391 ал.1 ГПК обезпечението на иска се допуска, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства.
От данните по делото се установява, че представения по делото Анекс от 1.01.03г. към основния договор за наем между страните няма достоверна дата по смисъла на чл.181 ал.1 ГПК. Освен това “Диагностично к. център-І В. ”ЕООД-г. Велинград, който е инвокирал производството по чл.390 ал.1 ГПК не е доказал обезпечителна нужда. Аргумент в подкрепа на това становище е обстоятелството, че твърдението му че наемателят “М”ЕООД-г. Велинград бил в недобро финансово състояние е останало недоказано по делото. Въззивният съд не се произнесъл “плюс петитум” както неоснователно се поддържа в частната касационна жалба, тъй като в т.3.1, 3.2 и т.4 от жалбата по чл.396 ГПК на “М”ЕООД-г. Велинград имплицитно се съдържа и оплакването за липса на обезпечителна нужда.
Следователно “Диагностично к. център-І В. ”ЕООД-г. Велинград не е обосновал в конкретния случай наличието на задължителните предпоставки, предвидени в чл.391 ал.1 т.1 ГПК, поради което правилно и обосновано е оставена без уважение молбата на “Диагностично к. център-І В. ”ЕООД-г. Велинград за обезпечаване на бъдещ иск, предявим против “М”ЕООД-г. Велинград срещу “Диагностично к. център-І В. ”ЕООД-г. Велинград за сумата 156 200 лв., представляваща неизплатен наем и 74 980.31 лв. мораторна лихва.
Изложеното позволява да се обобщи, че не е налице соченото в касационната частна жалба основание за допускане на касационно обжалване- чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение от 10.03.09г. по ч.г.д. № 161/09г. на АС-г. Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: