ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 137
София, 08.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 11 ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 451-2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “П”ООД-г. Благоевград срещу въззивното решение от 28.02.08г. по г.д. №1742/2007г. на АС-г. София, т.отд., V-ти с-в, с което е отменено първоинстанционното решение от 9.07.07г. по г.д. №123/06г. на ОС-г. Благоевград и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените в обективно кумулативно съединение от “П”АД-г. Благоевград срещу “Т”О. искове с правно основание чл.264к ал.1 т.2 ТЗ във вр. с чл.264а ал.1 ТЗ и чл.264г ал.3 предл.2-ро във вр. с ал.1 ТЗ и във вр. с чл.262п ТЗ и чл.137 ал.3 предл.1-во ТЗ като неоснователни.
Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и че с атакувания акт са решени неправилно материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/чл.281 ал.1 т.3 ГПК/.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Касаторът развива съображения в касационната жалба, че съществените материално правни въпроси по делото се свеждат до това кой е компетентният орган по смисъла на чл.264а ал.1 ТЗ, който е оправомощен да съставя план за преобразуване на дружеството с ограничена отговорност/ООД/, както и какъв следва да бъде необходимия кворум за приемане на устав на преобразуваното акционерно дружество “Т”АД.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК приема, че и двата материалноправни въпроса, релевирани в касационната жалба са съществени за изхода на спора.
В съдебната практика не е бил поставян до сега на разглеждане въпроса при промяна чрез преобразуване на правната форма на персонално дружество кой е управителния орган по смисъла на чл.264а ал.1 ТЗ който има правото да съставя план за преобразуване и в частност разполага ли с това право управителят на О. , който не е съдружник с право на управление, както е в разглеждания случай.
На второ място, от съществено значение за изхода на спора е и правилния отговор на въпроса какъв е необходимия кворум за приемане на устав на преобразуваното акционерно дружество “Т”АД /последното се преобразува от О. в АД/. Съгласно чл.262п ал.2 ТЗ законоустановения минимален кворум от ОС на съдружниците при преобразуване на О. в АД е мнозинство от 3/4от капитала. В чл.19 ал.1 т.1 от дружествения договор на “Т”О. като правомощие на ОС е предвидено изменение на дружествения договор, което решение следва да бъде прието с мнозинство 4/5 от капитала на дружеството-чл.20 ал.2 от дружествения договор на “Т”ООД.
В конкретния случай решението за преобразуване е прието с мнозинство от 3/4от капитала, каквото е предвидено в разпоредбата на чл.262п ал.2 ТЗ като законоустановен минимален кворум от ОС на съдружниците при преобразуване на О. в АД.
Въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска не е обсъдил и не е дал отговор на въпроса, доколко предвиденото квалифицирано мнозинство/кворум/ от 4/5 от капитала по чл.20 ал.2 във вр. с чл. чл.19 ал.1 т.1 от дружествения договор на “Т”О. е релевантно за приемане решение за преобразуване на дружеството от О. в АД и дерогират ли тези клаузи в учредителния договор предвидения в разпоредбата на чл.262п ал.2 ТЗ законоустановен минимален кворум от ОС на съдружниците при преобразуване на О. в АД.
Ето защо ВКС-ТК намира, че в случая е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване, предвидена в чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика (нито задължителна, нито незадължителна), какъвто е разглеждания случай.
Изложеното позволява да се обобщи, че в разглеждания случай е налице основанието за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради което ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 28.02.08г. по г.д. №1742/2007г. на АС-г. София, т.отд., V-ти с-в.
УКАЗВА на касатора “П”ООД-г. Благоевград в 7-дневен срок от съобщението да представи б.б. за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 15 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на ІІ-ро отд. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: