ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 16
София, 14.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 9 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 515-2008 година.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК във вр. с чл.288 ГПК и чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “М.”ЕООД-г. Б. дол срещу въззивното определение от 20.10.08г. по ч.г.д. №2016/08г. на АС-г. София, ГК, 7 с-в.
С обжалваното определение е отменено първоинстанционното определение от 18.07.08г. по г.д. №417/08г. на ОС-г. Кюстендил, с което е допуснато обезпечение на бъдещите искове на “М.”ЕООД-г. Б. дол срещу “М”ЕАД-г. Б. дол за сумата 582 573.10 лв.
Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по частната касационна жалба не е ангажирал становище пред настоящата инстанция.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
Касационната частна жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Касаторът развива съображения, че същественият материално правен въпрос, от който зависи дали да бъде допуснато исканото обезпечение е този относно дължимата конкретизацията на движимите вещи, предмет на исканото обезпечение. Развива съображения, че такава конкретизация е направил в искането по чл.390 ал.1 ГПК за допускане обезпечение на предявения от него бъдещ иск, който черпи своето правно основание в разпоредбата на чл.266 ал.1 ЗЗД във вр.с чл.79 ал.1 ЗЗД.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК приема следното:
Същественият материално правен въпрос, от който зависи дали да бъде допуснато исканото обезпечение е не този посочен от касатора, а този дали иска е подкрепен с достатъчно убедителни писмени доказателства, които да го правят вероятно основателен-арг.от чл.391 ал.1 т.1 ГПК.
Представените по делото писмени доказателства-фактури за доставени движими вещи и приемо-предавателни протоколи, както и липсата на договор между страните налагат извода, че така предявеният иск не е подкрепен с убедителни писмени доказателства, които да го правят вероятно основателен. Освен това следва да се съобрази и обстоятелството, че част от вещите, чийто запор се иска са съоръжения и резервни части, които са ежедневно използвани и влагани в добивното производство, обстоятелство което прави тяхното запориране нецелесъобразно.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение от 20.10.08г. по ч.г.д. №2016/08г. на АС-г. София, ГК, 7 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: