ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 184
София, 09.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 5 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 1112-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК”Б. имоти”АД-г. София срещу въззивното решение от 13.05.09 год. по г.д. №2666/08г. на САС, 7 с-в, с което е отменено решението от 2.07.08г. по г.д. № 3292/05г. на СГС-І-11 с-в, в частта, с която е отхвърлен иска на С. И. Б. за сумата 20000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и вместо него е постановено друго, с което е осъден ЗК”Б. имоти”АД, г. София да заплати на С. И. Б. от г. София сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска-6.12.05г. до окончателното плащане.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 основание.
Поддържа се, че съдът не се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, а именно началния момент на погасителната давност на регресния иск на застрахования срещу застрахователя.
В тази връзка касаторът развива съображения, че искът на касатора е погасен по давност, тъй като застрахователното събитие е настъпило на 14.01.1998 год., а регресния иск е предявен на 6.12.05 год., т.е. след изтичане на 5-годишния давностен срок, предвиден в чл.392 ТЗ/отм./.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Същественият материално правен въпрос от значение за правилността на решението е определяне началния момент на течене на давностния срок по регресния иск на застрахования срещу застрахователя.
Съгласно чл.409 ТЗ/отм./ застрахованият има право да иска от застрахователя застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увредения.
За регресните искове важи общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащане на застрахователното обезщетение на правоимащите лица.
В конкретния случай ищецът е изплатил изцяло деликтното обезщетение окончателно на 29.10.04 год., а регресния иск предявен от него е на 6.12.05 год., т.е. в рамките на 5-годишния давностен срок, предвиден в чл.110 ЗЗД. Следователно поддържаното от касатора, че искът е погасен по давност не намира опора в закона и задължителната съдебна практика, обективирана в т.14 от ППВС №7/1977год.
Ето защо не е налице посочено в чл.280 ал.1 т.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 ГПК предпоставки, обстоятелство което обуславя липса на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 13.05.09 год. по г.д. №2666/08г. на САС, 7 с-в, с което е отменено решението от 2.07.08г. по г.д. №3292/05г. на СГС-І-11 с-в, в частта, с която е отхвърлен иска на С. И. Б. за сумата 20000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и вместо него е постановено друго, с което е осъден ЗК”Б. имоти”АД, г. София да заплати на С. И. Б. от г. София сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска-6.12.05г. до окончателното плащане.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 13.05.09 год. по г.д. №2666/08г. на САС, 7 с-в, с което е отменено решението от 2.07.08г. по г.д. №3292/05г. на СГС-І-11 с-в, в частта, с която е отхвърлен иска на С. И. Б. за сумата 20000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и вместо него е постановено друго, с което е осъден ЗК”Б. имоти”АД, г. София да заплати на С. И. Б. от г. София сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска-6.12.05г. до окончателното плащане.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: