ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 368
София 30.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 22 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 256-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на о. и науката/МОН/ срещу въззивното решение от 7.11.08г. по г.д. №1448/08г. на АС-г. София., с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 15.04.08г. по г.д. №849/04г. на СГС, VІ-то т.отд. С последното е осъдено МОН на основание чл.266 ал.1 ЗЗД да заплати на СД”Р”-г. Габрово сумата 10 958 лв., представляваща неизплатени строително-монтажни работи/СМР/, обективирани в протокол от 15.10.1999 г..
Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че е налице универсално правоприемство между закрития Национален център за о. , възстановяване и спорт/НЦОВС/ и МОН.
В тази връзка развива съображения, че в процесния случай именно въпросът за правоприемството е съществен и той е разрешен в обжалваното решение в противоречие със закона и съдебната практика, обстоятелство обуславящо наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
За да осъди МОН въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че от РМС № 1005/20.12.04г. не може да се направи извод за правоприемство между новоучредения Национален център за ученически о. , туризъм и спорт/НЦУОТС/ и НЦОВС.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Същественият материално правен въпрос от значение за правилността на решението е този относно правоприемството между закрития НЦОВС и МОН.
На основание приложената по делото Заповед РД-14-49/25.05.05г. на Министъра на о. и н. НЦОВС се закрива като цялото му движимо и недвижимо имущество, вкл. и процесната почивна база “С”, находяща се в м. “С” се предоставя за управление на МОН. Това обуславя партикуларно правоприемство между закрития НЦОВС и МОН, в частта му относно претенцията, предмет на иска, представляваща неизплатени строително-монтажни работи/СМР/, обективирани в протокол от 15.10.1999 г., което налага извода за основателност на така предявения срещу МОН иск.
Като е обосновал аналогичен краен извод въззивният съд е постановил своето решение в точно съответствие със закона и практиката на ВКС и съдилищата, обстоятелство обуславящо липсата на основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 7.11.08г. по г.д. № 1448/08г. на АС-г. София., с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 15.04.08г. по г.д. №849/04г. на СГС, VІ-то т.отд.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 7.11.08г. по г.д. № 1448/08г. на АС-г. София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: