ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 175
София, 30.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 22 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 722-2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С”АД-г. Хасково срещу въззивното решение от 6.06.08г. по г.д. № 203/08г. на ОС-г. Хасково, с което е оставено в сила решението от 21.12.07г.г. по г.д. №596/04г. на РС-г. Харманли.
Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което е в противоречие с постоянната практика на ВКС/чл.280 ал.1 т.2 ГПК/, както и че с атакувания акт са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона/чл.281 ал.1 т.3 ГПК/.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК/отм./ от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Касаторът развива съображения, че същественият материално правен въпрос, от който зависи изхода на делото е този относно това дали сключеното допълнително споразумение от 3.11.1999г. към договора за наем, подписано само от двама членове на СД на “С”АД-г. Хасково е породило целените с него правни последици. Този въпрос според касатора бил решен неправилно от въззивният съд, тъй като допълнителното споразумение съгласно чл.56 ал.2 от Устава на СД на “С”АД-г. Хасково следвало да бъде подписано от всички членове на СД. Освен това като отменително основание се навежда и обстоятелството, че процесното допълнително споразумение не било вписано поради което то не пораждало правни последици.
Предмет на делото е предявен от “С”АД-г. Хасково срещу “Н”ЕООД-г. Харманли иск по чл.233 ал.1 ЗЗД и приет за съвместно разглеждане насрещен иск, предявен като частичен от “Н”ЕООД-г. Харманли срещу “С”АД-г. Хасково за извършени подобрения.
За да уважи така предявеният иск по чл.233 ал.1 ЗЗД въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че е налице валидно сключено между страните допълнително споразумение от 3.11.1999г. към договора за наем за срок от 10 години, който изтича през 2009 г. Ето защо този наемен договор като срочен не би могъл да бъде прекратен на основание чл.238 ЗЗД с едномесечно предизвестие.
ВКС-ТК намира този извод за обоснован, тъй като той намира опора в приетите по делото доказателства. Следва да се изтъкне, че допълнителното споразумение от 3.11.1999г. към договора за наем е било подписано от законните представители на“С”АД-г. Хасково, поради което то е породило целените с него правни последици, в т.ч. и по отношение на третите добросъвестни лица, какъвто се явява ответника по иска “Н”ЕООД-г. Харманли-арг.от чл.236 ал.4 ТЗ. Посочената от касатора съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №984/05г. на ВКС-ТК в конкретния случай е неотносима, тъй като има предвид контрахенти-трети недобросъвестни лица.
Обстоятелството, че договора за наем не е бил вписан не е от значение за неговата действителност доколкото вписването не е елемент от фактическия състав на договора. Вписването на договор за наем по смисъла на чл.237 ал.1 ЗЗД има значение единствено за запазване правата на наемателя спрямо приобретателите на наетия недвижим имот при неговото прехвърляне
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 6.06.08г. по г.д. № 203/08г. на ОС-г. Хасково.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: