ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 437
София, 21.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 13 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 248-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. И. от г. Пловдив срещу въззивното решение от 8.12.08г. по г.д. №2372/08 год. на ОС-г. Пловдив, с което е оставено в сила първинстанционното решение от 26.05.08г. по г.д.2759/06г. на РС-г. Пловдив. С последното е уважен иска на Х. Я. В., предявен от него лично и като управител на “В”ЕООД-г. Пловдив на основание чл.254 ГПК/сега отм./ за признаване за установено по отношение на ответника Г. Н. И. от г. Пловдив, че ищеца лично и като управител на “В”ЕООД-г. Пловдив в качеството му на издател и авалист по запис на заповед/ЗЗ/, издадена на 26.06.05г. не дължат по нея 10 000 лв., както и по издадената въз основа на тази ЗЗ изпълнителен лист на основание чл.237 б.”е” ГПК/отм./ по ч.г.д. №4744/06г. на РС-г. Пловдив.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че с плащането на остатъка от дълга, произтичащ от договора за банков кредит/ДБК/ е възникнало и вземане в полза на ищеца, което е могло да бъде прихванато със сумата от 10 000 лв.
В тази връзка развива съображения, че в процесния случай е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
За да уважи така предявеният отрицателен установителен иск въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел че ищецът е погасил задължението на ответника Г. Н. И., действащ като ЕТ Г. И. по ДБК възлизащо в момента на плащането/16.06.05г./ на 41863.63лв. главница и лихви, обстоятелство обусловило и произтеклото с това плащане прихващане за исковата сума от 10000 лв., направено от ищеца с нот.покана от 8.09.06г. и връчена на ответника на 11.09.06г.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Материално правния въпрос от значение за правилността на решението е този относно валидността на направеното от ищеца прихващане на основание чл.104 ал.1 ЗЗД.
Съгласно представените по делото доказателства не може да се направи извод за симулативен ДБК, сключен между банката и ответника по иска ЕТ Г. И. Не намира опора в данните по делото твърдяната от последния персонална симулация на страните по ДБК, респ. че той не е страна-кредитополучател по ДБК от 15.09.04 г.
Въззивният съд не е постановил своето решение в противоречие с практиката на ВКС по прилагане на чл.104 ал.1 ЗЗД, обстоятелство обуславящо липсата на основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Това е така защото с оглед трайно установената практика на ВКС в тежест на ответника по иска по чл.254 ГПК/отм./ е да докаже парично задължение на ищеца възлизащо на 10 000 лв., което не е сторено по делото. Следователно след като е погасено по-голямото задължение по ДБК, то и направеното от ищеца прихващане на основание чл.104 ал.1 ЗЗД на по-малкото задължение към ответника е валидно.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 8.12.08г. по г.д. №2372/08 год. на ОС-г. Пловдив
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 8.12.08г. по г.д. №2372/08 год. на ОС-г. Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: