ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 326
София,18.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 15 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 205-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. Русев от г. София срещу въззивното решение от 8.10.08г. по г.д. № 1018/08г. на АС-г. София, ГК, І-ви с-в, в частта му с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 20.11.07г. по г.д. №342/07г. на ОС-г. Враца, в частта с която е развален поради неизпълнение сключения между О. О. и Е. С. Русев приватизационен договор от 30.03.1997г.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки, предвидени в чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договора. В тази връзка развива съображения, че в процесния случай потестативното право по чл.87 ал.3 ЗЗД, принадлежащо на кредитора по договора-Община-г. Оряхово е погасено по давност.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
За да уважи иска за разваляне на договора въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че е налице виновно неизпълнение на договора от страна на касатора.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Същественият материално правен въпрос от значение за правилността на решението е относно това има ли виновно неизпълнение на сключения между страните приватизационен договор, както и правото да се иска разваляне погасено ли е по давност.
От данните по делото, в т.ч. и от договора между страните от 30.03.1997г. е установено, че купувачът в срок до 30.12.01г. се задължава да въведе окончателно в експлоатация процесния обект. Това задължение не е изпълнено, обстоятелство породило правния интерес на продавача Община-г. Оряхово да развали договора между страните. Това право е упражнено посредством предявяване на иска, предмет на делото на 21.12.06г., т.е. в рамките на общата законоустановена 5-годишна давност.
Сочените от касатора решения на ВКС не обосновават противоречие на обжалваното въззивно решение с трайно установената практика на ВКС относно реда за разваляне на двустранни договори за покупко-продажба на недвижими имоти.
Ето защо въззивният съд не е постановил своето решение в противоречие с практиката на ВКС, обстоятелство обуславящо липсата на основания за допустимост на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Изложеното позволява да се обобщи, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 8.10.08г. по г.д. № 1018/08г. на АС-г. София, ГК, І-ви с-в, в частта му с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 20.11.07г. по г.д. №342/07г. на ОС-г. Враца, в частта с която е развален поради неизпълнение сключения между О. О. и Е. С. Русев приватизационен договор от 30.03.1997г.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 8.10.08г. по г.д. № 1018/08г. на АС-г. София, ГК, І-ви с-в, в частта му с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 20.11.07г. по г.д. №342/07г. на ОС-г. Враца, в частта с която е развален поради неизпълнение сключения между О. О. и Е. С. Русев приватизационен договор от 30.03.1997г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: