ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 178
София, 30.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 8 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 697-2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на отбраната-г. София/МО/ срещу въззивното решение от 14.05.08г. по г.д. №215/2008г. на ОС-г. Варна, с което е отменено първоинстанционното решение от 10.01.07г. по г.д. №7350/07г. на РС-г. Варна, в частта с която ЕТ”С” и ЕТ”Х” и двамата от г. Варна са осъдени солидарно да заплатят на М. на отбраната-г. София сумата 5001.15лв., представляваща договорна неустойка за неизпълнение на задължението за връщане държането на нает имот, представляващ терен с площ от 10 кв.м. в г. Варна, ул. Д-р П. ”№5 за поставяне на барака за услуги по т.14 от договор за наем № 4-16/22.01.1996г. за периода 11.09.04г.-26.01.06г., както и в частта с която са осъдени да заплатят сумата 1480.64лв. представляваща мораторна лихва върху договорните неустойки за задължението за връщане на имота за периода 11.09.04г.-26.01.06г. в размер на 303.10 лв. месечно, считано от 1.10.04г. до датата на предявяване на иска-11.09.07г. и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените в обективно кумулативно съединение от М. на отбраната-г. София искове с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД, чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД като неоснователни.
Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и че с атакувания акт са решени неправилно материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са в противоречие с практиката на съдилищата-чл.280 ал.1 т.2 ГПК и са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба ЕТ”С” и ЕТ”Х” поддържат, че не са налице основанията, релевирани от касатора за допускане касационно обжалване на въззивното решение от 14.05.08г. по г.д. №215/2008г. на ОС-г. Варна.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Касаторът развива съображения в касационната жалба, че съществените материално правни въпроси по делото се свеждат до следните:
-дали уговорената в т.14 от договора неустойка в размер на петорния наем се дължи еднократно или за всеки месец за периода, през който наетия имот е бил зает от наемателя след прекратяване на договора
-дължи ли се обезщетение за всеки месец за периода, през който наетия имот е бил зает от наемателя след прекратяване на договора на основание чл.236 ал.2 ЗЗД или се дължи само уговорената в т.14 от договора неустойка
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК приема, че и двата материалноправни въпроса, релевирани в касационната жалба са съществени за изхода на спора.
От доказателствата по делото се установява, че от сключения между МО и ЕТ”С” и ЕТ”Х” договор от 22.01.1996г. между страните е било породено валидно срочно наемно правоотношение при действието на чл.7 ЗС с крайна дата 31.12.1998г. съгласно т.2 от договора за наем и чл.16 ал.2 ЗДС.
Наемателите по договора ЕТ”С” и ЕТ”Х” са продължили да заемат процесния имот въпреки изричното противопоставяне от страна на наемодателя МО, обективирано в п-мо от 8.10.03г. до тях. Това е обусловило правния интерес на МО да предяви в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД, чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, които са предмет на настоящето дело.
ВКС-ТК намира, че при тълкуване на т.14 от договор за наем № 4-16/22.01.1996г. при условията на чл.20 ЗЗД се налага извода, че санкцията, уговорена в цит. договорна клауза в размер на петорния наем за времето, през което наетия имот е бил зает от наемателя след прекратяване на договора /от 23.10.03г. до 26.01.06г./по своята правна характеристика е неустойка, която не се дължи еднократно, както неправилно е приел въззивният съд. Аргумент в подкрепа на този извод е разпоредбата на чл.236 ал.2 ЗЗД, според която ако наемателят продължи ползването на наетата вещ въпреки противопоставянето на наемодателя, какъвто е настоящия случай, той дължи обезщетение. Няма пречка, с оглед договорната автономия на страните в пределите, установени от чл.9 ЗЗД те да уговорят отнапред размера на това обезщетение под формата на неустойка, както това е направено в т.14 от договор за наем №4-16/22.01.1996г. Тази неустоечна клауза освобождава наемодателят от задължението да доказва размера на обезщетението, което му се дължи вследствие лишаването му от ползване на вещта, тъй като то е било уговорено отнапред в наемния договор под формата на неустойка.
В този смисъл е и постоянната съдебна практика на ВКС и на съдилищата, която в случая не е съобразена от въззивният съд при постановяване на обжалваното решение.
Ето защо ВКС-ТК намира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради което ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 14.05.08г. по г.д. № 215/2008г. на ОС-г. Варна.
Делото да се докладва на Председателя на ІІ-ро т.отд. на ВКС-ТК за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: