ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 181
София, 26.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 23 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 176-2009 година.
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК във вр. с чл.288 ГПК и чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ТД“Ч”АД-г. София срещу въззивното определение от 13.08.08г. по ч.г.д. №3296/08г. на СГС-ГК.
С обжалваното определение е оставено в сила като правилно и законосъобразно разпореждането от 8.05.08г. по г.д. №11384/08г. на СРС, г.отд.,74 с-в, с което е отхвърлено изцяло заявлението на ТД“Ч”АД-г. София за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ЕТ”Й”-г. София за сумата 1845.95лв. главница, представляваща стойност на потребена ел.енергия за периода м.септември 05г.-м.април 06 г., както и за сумата 463.45 лв., представляваща лихва за забава за периода от 14.04.06г. до 21.03.08г.
Оплакванията, релевирани в частната касационна жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по частната касационна жалба не е ангажирал становище пред настоящата инстанция.
Касационната частна жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Касаторът сочи, че същественият процесуално правен въпрос, от който зависи дали да бъде издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника ЕТ”Й”-г. София за сумата 1845.95лв. главница, представляваща стойност на потребена ел.енергия за периода м.септември 05г.-м.април 06 г., както и за сумата 463.45 лв., представляваща лихва за забава за периода от 14.04.06г. до 21.03.08г. е този относно искането, обективирано в подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение дали отговаря на изискванията, предвидени в чл.410 ал.2 ГПК във вр. с чл.127 ал.1 и 3 ГПК и чл.128 т.1 и т.2 ГПК. Развива съображения, че това искане отговаря на тези законови изисквания и неправилно му е било отхвърлено изцяло заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ЕТ”Й”-г. София за посочените в искането суми.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната частна жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК приема следното:
Съществения процесуално правен въпрос правен въпрос, от който зависи дали да бъде издадена поисканата от касатора Заповед за изпълнение е доколко и в какви предели съдът може да дава указания на заявителя за отстраняване нередностите на заявлението, които в конкретния случай са непосочване конкретното населено място на длъжника-реквизит по чл.127 ал.1 т.2 ГПК, съответно непредставяне на доказателства за надлежно упълномощаване от страна на ТД“Ч”АД-г. София-чл.128 т.1 ГПК.
ВКС-ТК намира, че липсата дори на един от реквизитите в заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника е основание за отхвърляне на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Това е така защото в разпоредбата на чл.411 ГПК не е предвидено като процесуално правомощия на съда да оставя без движение заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника и съответно да дава указания за отстраняване на констатираните нередовности.
Разпоредбите на Глава 37 ГПК, уреждащи заповедното производство, в т.ч. и препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК са императивни и не търпят разширително тълкуване, поради което разпоредбата на чл.101 ГПК в това производство не може да намери приложение по “analogia legis”, както неправилно поддържа касатора. Допълнителен аргумент в подкрепа на горното е новелата на чл.425 ал.2 ГПК, предвиждаща единствено служебна намеса на съда в хипотезата когато заявителят не е използвал образеца по чл.425 ал.1 ГПК, но разглеждания случай не попада в тази хипотеза.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение от 13.08.08г. по ч.г.д. №3296/08г. на СГС-ГК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: