ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 99
София, 25.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 12 ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 595-2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М”ООД-г. Казанлък срещу въззивното решение от 12.05.08г. по т.д. №972/07г.на АС-г. Пловдив, с което е отменено първоинстанционното решение от 25.07.07г. по т.д. №452/06г. на ОС-г. Ст. Загора и вместо него е постановено друго, с което е осъден касатора “М”ООД-г. Казанлък да заплати на “Р”ЕООД-г. Казанлък сумата 16996лв., представляваща стойност на извършени СМР, сумата 187 лв. представляваща лихва за забава върху сумата 21996лв. за периода 28.07.06г. до 21.08.06г., сумата 300 лв., представляваща лихва за забава върху сумата 16996лв. за периода 22.08.06г. до 09.11.06г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Развиват се съображения, че решаващата инстанция погрешно е приела, че е налице реално изпълнение на СМР от ищеца, като необосновано е била кредитирана представената по делото стокова фактура №102/07.06г., двустранно подписана от страните по делото.
Касаторът обосновава допустимост на касационното обжалване с противоречие с практиката на ВКС на атакуваното въззивно решение като посочва такава в касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба “Р”ЕООД-г. Казанлък поддържа в условията на евентуалност, че същата е недопустима, съответно неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което същата е процесуално допустима.
Предмет на делото са предявени в обективно кумулативно съединение искове по чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане стойността на изпълнени СМР и за мораторна лихва.
Същественият материалноправен въпрос, от който зависи изхода на спора в конкретния случай е има ли реално изпълнени СМР от изпълнителят“Р”ЕООД-г. Казанлък, съответно същите били ли са надлежно приети от ответника-касатор в настоящето производство.
От представените по делото писмени и гласни доказателства, както и от приетите по делото СТЕ и СИЕ, неоспорени от страните се налага положителен отговор на така поставения въпрос.
Независимо, че по делото не е представен акт обр.19, отразяващ обема и стойността на изпълнените от ищеца натурални видове СМР, последните са отразени в подписаната от управителя на възложителя “М”ООД-г. Казанлък З. Д. фактура №102/28.07.06г. Следва да се съобрази, че акт обр.19 е частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда доказателствена стойност и в конкретния случай той е заместен от съставената от ищеца и подписана от ответника фактура №102/28.07.06г., отразяваща обема и стойността на изпълнените от ищеца СМР.
Че е налице реално изпълнение на СМР от страна на ищеца в конкретния случай следва и от законовата презумпция, установена в чл.301 ТЗ която тук не е оборена от ответника по иска.
Аргумент в подкрепа на извода, че има реално изпълнение на СМР от страна на ищеца са и показанията на разпитаните по делото свидетели Т. Д. и Т. Ж.
Посочената от касатора съдебна практика на ВКС не налага други изводи, различни от изложените.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 12.05.08г. по т.д. №972/07г.на АС-г. Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: