ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 124
София, 02.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 27 ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 653-2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “А”ЕООД-г. Варна срещу въззивното решение от 30.06.08г. по г.д.374/07г. на ОС-г. Варна, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 14.03.08г. по г.д. №3252/06г. на РС-г. Варна. С това решение са отхвърлени, предявените на основание чл.82 ЗЗД във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД в обективно кумулативно съединение искове от касатора за заплащане на сумата 7584.39 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди за периода 21.06.04г.-18.08.04г., както и за мораторна лихва, претендирана на основание чл.86 ал.1 ЗЗД възлизаща на 1611.29лв. за същия период.
Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което е в противоречие с практиката на ВКС/чл.280 ал.1 т.2 ГПК/, която прилага.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и релевираните в касационната жалба оплаквания приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК/отм./ от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Касаторът развива съображения, че същественият материално правен въпрос, от който зависи изхода на делото е има ли конклудентно пролонгиране на сключения под условие между страните договор при положение че липсва противопоставяне от страна на възложителя.
По делото е безспорно, че между страните “А”ЕООД-г. Варна и П. ”БМФ”ЕАД-г. Варна е бил сключен договор на 9.07.02г., по силата на който ищецът “А”ЕООД-г. Варна в качеството си на изпълнител е следвало да изпълнява дейност по почистване на два района/Приложение 1/ от отработена медна шлака и битови отпадъци. Съгласно т.5.1, р.ІV договора се сключва за срок, равен на действие на разрешително № 03-ДО-004-02/13.06.01г., чийто срок на действие е изтекъл на 9.05.03г.
При тълкуване волята на страните по договора при условията на чл.20 ЗЗД се налага извода, че процесното разрешително № 03-ДО-004-02/13.06.01г., чийто срок на действие е изтекъл на 9.05.03г. е издадено в изпълнение на сключения между страните договор от 9.07.02г. Впоследствие П. ”БМФ”ЕАД-г. Варна апортира процесния терен на “Б”АД-г. Варна-вж.приложеното по делото регистърно решение от 23.03.04г. по ф.д.565/04г. на ОС-г. Варна.
Предвид произтеклата от това решение субективна новация и свързаната с нея промяна на една от страните по договора не би могло да се приеме неговото конклудентно пролонгиране. За последното е необходимо изричното съгласие на новия собственик на терена “Б”АД-г. Варна, за каквото по делото няма данни. Точно обратното е вярно-с п-мо от 15.06.04г. “А”ЕООД-г. Варна е бил поканен от новия собственик на терена “Б”АД-г. Варна да напусне площадката именно поради липса на договор между тях.
Приложената към касационната жалба съдебна практика е неотносима, тъй като се отнася за хипотези, различни от конкретния случай.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 30.06.08г. по г.д.374/07г. на ОС-г. Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: