ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 126
София, 02.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 21 ноември две хиляди и осма година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 575-2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е”ООД-г. Перник/в ликв./ срещу въззивното решение от 20.05.08г. по т.д. №1599/07г. на АС-г. София, т.отд.,3-ти с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 28.05.07г. по г.д. №771/06г. на ОС-г. Перник. С последното решение е уважен предявеният от С. Б. Й. от г. Сливница иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ срещу “Е”ООД-г. Перник за отмяна на решенията на ОС, проведено на 30.06.06г.
Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което е в противоречие с постоянната практика на ВКС и тази на съдилищата/чл.280 ал.1 т.1, т.2 ГПК/, както и че с атакувания акт са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона/чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и релевираните в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Касаторът развива съображения, че същественият материално правен въпрос, който е разрешен неправилно от въззивният съд е този относно редовността на поканата за процесното ОС от 30.06.06г. към ищеца С. Б. Й. от г. Сливница в качеството му на съдружник на “Е”ООД-г. Перник.
Предмет на делото е предявен от С. Б. Й. от г. Сливница иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ срещу “Е”ООД-г. Перник за отмяна на решенията на ОС, проведено на 30.06.06г.
Съществените материалноправни въпроси, от които зависи изхода на спора са тези относно валидното свикване и провеждане на процесното ОС на съдружниците от 30.06.06г.
В конкретния случай по делото е безспорно, че покана за ОС е била отправена не до съдружника С. Б. Й., а до неговия син А. С. Б. Той е представил по делото нотариално заверено пълномощно от 24.03.00г., по силата на което С. Б. Й. е упълномощил сина си А. С. Б. да го представлява пред “Е”ООД-г. Перник по “всякакви въпроси”.
При тълкуване на това пълномощно при условията на чл.20 ЗЗД, във вр. с чл.44 ЗЗД се налага извода, че то не е изрично и не представлява пълномощно за участие в процесното ОС по смисъла на чл.137 ал.4 ТЗ.
Следователно отправянето на покана за провеждане на ОС до лице, което не разполага с представителна власт да вземе участие и да гласува при приемане на съответните решения означава, че съдружника С. Б. Й. от г. Сливница не е бил редовно поканен за процесното ОС по смисъла на чл.139 ал.1 ТЗ.
Освен това следва да се съобрази и обстоятелството, че дори да се приеме, че А. С. Б. е разполагал с представителна власт единствено да приеме поканата за ОС, то съгласно уговореното от съдружниците в чл.30 ал.3 от дружествения договор на “Е”ООД-г. Перник поканата следва да се отправи най-малко 10 дни преди провеждане на ОС. По делото липсват доказателства да е бил спазен този срок, в който смисъл са показанията на А. С. Б. , разпитан като свидетел пред ОС-Перник в с.з. от 13.12.06г.
Изложеното налага извода, че не е налице валидна покана до ищеца за проведеното на 30.06.06г. ОС на съдружниците на “Е”ООД-г. Перник, при което положение крайният извод, формулиран от въззивният съд относно допустимостта на предявения иск с оглед спазване на преклузивния срок по чл.74 ал.2 ТЗ, както и относно редовността на поканата до ищеца, макар и при други мотиви се явява правилен. Този извод кореспондира и с трайната практика на ВКС.
С оглед изложеното ВКС-ТК намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 20.05.08г. по т.д. №1599/07г. на АС-г. София, т.отд.,3-ти с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: