ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 256
София, 11.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 5 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 1122-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. , Р. М. и И. М. , всички от г. Плевен срещу въззивното решение от 5.10.2009г. по г.д. № 922/2008г. на ОС-г. Плевен, с което е оставено в сила решението от 6.10.2008 год. по г.д. №20074410100471/2007 г. на РС-г. Левски.
С последното на основание чл.135 ал.2 ЗЗД е обявена за относително недействителна по отношение на З. Д. Д. от с. П., общ. Костинброд сделката, обективирана в н.а. №89/31.07.07г., т.ІІ, рег. №3075, нот.д. №170 на нотариус рег. №506 с район на действие РС-г. Плевен.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК основание.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по съществения за изхода на делото материално правен въпрос, формулиран от жалбоподателите така: активно легитимиран по иска по чл.135 ал.1 ЗЗД е само кредитор на вземане срещу длъжника.
В тази връзка касаторите развиват съображения, че нито ищецът по делото З. Д. Д. от с. П., общ. Костинброд има качеството на кредитор, нито те имат качеството на длъжници.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да уважи така предявеният иск въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че качеството на кредитор на ищеца е безспорно установено с оглед издадения в негова полза запис на заповед/ЗЗ/ от 16.07.07 год. с падеж 25.05.07г. С подписване на този ЗЗ издателят Д. М. е поел задължението безусловно и без протест да заплати сумата 16 000 лв. и след като не е извършено плащане на падежа последният е придобил качеството длъжник на кредитора З. Д. Д.
Същественият материално правен въпрос от значение за правилността на решението е този за наличие на предпоставките, предвидени в чл.135 ал.1 изр.2-ро ЗЗД във вр. с чл.135 ал.2 ЗЗД.
Процесуална предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е наличието на сочените от касатора основания по смисъла на чл.280 ГПК.
ВКС-ТК намира, че в конкретния случай въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС. От данните по делото се установява, че в полза на ищеца по делото З. Д. Д. е издаден ЗЗ от 16.07.07 год. с падеж 25.05.07г. Издателят Д. М. е поел задължението безусловно и без протест да заплати сумата 16 000 лв., което не е сторил, обстоятелство което го прави длъжник, а по силата на процесната ЗЗ З. Д. Д. придобива качеството на кредитор по менителничния ефект.
С разпоредителната сделка, обективирана в н.а. №89/31.07.07г., т.ІІ, рег. №3075, нот.д. №170 на нотариус рег. №506 с район на действие РС-г. Плевен се уврежда кредитора, обстоятелство установено от доказателствата по делото релевантни за имуществото на длъжника, а доколкото приобретател е И. М. на длъжника Д. М. и Р. М. е налице презумпцията, установена в чл.135 ал.2 ЗЗД за знание от негова страна за това увреждане. Не са представени по делото доказателства, установяващи че тази презупция в конкретния случай е била оборена.
Ето защо обосноваване основателност на така предявеният иск по чл.135 ал.1 ЗЗД от въззивният съд не се явява в противоречие с константната практика на ВКС, поради което не е налице основанието за допускане касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай е налице постоянна съдебна практика по прилагане чл.135 ЗЗД, обстоятелство което предпоставя липса на предпоставките, предвидени в чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 5.10.2009г. по г.д. № 922/2008г. на ОС-г. Плевен, с което е оставено в сила решението от 6.10.2008 год. по г.д. №20074410100471/2007 г. на РС-г. Левски.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 5.10.2009г. по г.д. № 922/2008г. на ОС-г. Плевен, с което е оставено в сила решението от 6.10.2008 год. по г.д. №20074410100471/2007 г. на РС-г. Левски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: