О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 12.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 15.01.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 475 / 2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. И. С. от с. П., община Е. против въззивно решение № 90 от 08. 05. 2008 год., постановено по гр.д. № 313/2008 год., в частта, с която при условията на чл.208, ал.1 ГПК е отхвърлен предявения от касатора срещу ЗД ”Е” АД, гр. С. иск за заплащане на законна лихва върху присъдената на основание чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ главница от 7000 лв./ седем хиляди лева/ за периода 27.06.2002 год.- 13.02.2004 год., поради приета основателност на заявеното във въззивното производство правопогасяващото възражение на ответното ТД за изтекла погасителна давност.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение в посочената по- горе негова част, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че в случая нормата на чл.111,б.”в” ЗЗД не намира приложение, тъй като се касае не до законна лихва, а до обезщетение за забава по см. на чл.86, ал.1 ЗЗД, което има различна правна природа, независимо, че се съизмерява със същата и по отношение на него следва да се приложи общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД.
В депозираното по реда на чл.284, ал.3,т.1 ГПК изложение, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с наличието на противоречие в практиката на съдилищата по отношение същественият за делото въпрос- давността, която следва да се прилага за вземанията произхождащи от мораторна лихва при непозволено увреждане – кратка по чл.111,б.”в” ЗЗД или обща по чл.110 ЗЗД и правната характеристика на същите – законна лихва или съизмеримо с нея обезщетение за забава, както и за началния момент от която същата се дължи от застрахователя, което съставомерно несъответствие е обективирано в решение на СГС от 17. 10. 2007 год., по гр. д. № 3481 / 2005 година.
Ответникът по касационната жалба З. д. „Е” АД, гр. С. по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразило по основателността на подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, второ отделение, търговска колегия, в настоящия си състав, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира :
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и съответства на изискванията по чл.284 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима.
С решението, в частта му, предмет на настоящата касационна жалба е прието, че вземането за лихва при непозволено увреждане и в хипотезата на предявен от третото увредено лице срещу застрахователя по валидно сключена с деликвента застраховка „гражданската отговорност” пряк иск за обезвреда, основан на чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ се погасява с изтичане на кратката тригодишна давност, поради което за основателно е възприето направеното във въззивното производство от ответника правопогасяващо възражение, основано на чл.111,б.”в” ЗЗД за периода преди 14.02.2004 год..
При обосноваване на крайния си правен извод по спора въззивният съд, в съобразителната част на обжалваното решение, е съпоставил датата на настъпилото ПТП- 27.06.2002 год., причинило телесните повреди на ищеца с датата на постъпване исковата молба на същия в канцеларията на СГС- 14.02.2007 год..
Следователно поставеният от касатора въпрос за началния момент на изпадане на застрахователя в забава в хипотезата на чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ и за приложимата по отношение на вземането на ищеца за мораторна лихва в тази хипотеза давност, обусловил решаващите изводи на въззивния съд се явява съществен за спора по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл.
Същевременно съпоставено даденото от СГС решение в цитирания от касатора и приложен по делото съдебен акт по гр.д. № 3481/2005 год. на с.с. – арх. № 1547/07 год., по обективно идентичен с поставения за разглеждане в касационната жалба въпрос – за началната дата, от която се дължи лихва в хипотезата на предявен иск по чл.407, ал.1 ТЗ / отм./ и нейната правната характеристика, с оглед приложението на кратката погасителна давност по чл.111,б.”в” ЗЗД обосновава наличието на твърдяното противоречие по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като според изложеното в съобразителната част на същия моментът на изпадане на застрахователя в забава по предявен срещу него пряк иск на трето увредено лице не е моментът на настъпилата злополука – причиненото ПТП и претенцията на пострадалия за заплащане на мораторна лихва няма правната характеристика на лихва, а на обезщетение за забава по см. на чл.86, ал.1 ЗЗД, поради кратката погасителна давност в този случай не се прилага.
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 90 от 08. 05. 2008 год. по гр.д. № 313/2008 год. , по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: