ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 78
София, 13.11. 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 10 ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 522-2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. В., действаща като ЕТ”Н”-г. Луковит срещу въззивното решение от 14.03.08г. по г.д. № 470/07г. на АС-г. Пловдив, ІV-ти с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 7.03.07г. по т.д. №213/05г. на ОС-г. Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от В. И. В.-ЕТ”Н”-г. Луковит срещу К. Й. М. от г. Пловдив иск по чл.254 ГПК/отм./ за недължимост на вземане в размер на 100 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи за нищожност на договора за цесия, сключен на 22.05.03г. между “П”АД и К. Й. М. от г. Пловдив както и нищожност на джирото на записа на заповед/ЗЗ/, направено в полза на последния от джиранта “П”АД-клон г. Ловеч. Обосновава се задължение на джиратаря по процесната ЗЗ да я предяви за плащане, което не било сторено, обстоятелство което сочело на липса на падежираност на задължението на издателя по ЗЗ, а от там и на неговота изискуемост, която не била настъпила
В съответствие с изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение с твърдението, че в него съдът се е произнесъл по два съществени материалноправни въпроса, като ги е решил в противоречие с практиката на ВКС и закона.
Според касатора това са въпросите за:
– валидността на извършената цесия между “П”АД-клона в г. Ловеч и последващия кредитор К. Й. М., както и въпроса за
– валидността на извършеното джиро и задължението на джиратаря за предявяване за плащане на процесната ЗЗ
Ответникът К. Й. М. от г. Пловдив в представеното по делото възражение поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение от 14.03.08г. по г.д. № 470/08г. на АС-г. Пловдив, ІV-ти с-в.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Предмет на делото е предявен отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/отм./ от В. И. В.-ЕТ”Н”-г. Луковит срещу К. Й. М. от г. Пловдив за установяване недължимост на вземане в размер на 100 000 лв., произтичащо от договор за банков кредит/ДБК/ от 24.07.02г., сключен между “П”АД-клона в г. Ловеч и касатора. Последният е издал като обезпечение в полза на банката ЗЗ от 24.07.02г. за 100 000 лв. По делото не са представени доказателства от страна на ищцата-касатор в настоящето производство за извършени от нея плащания по ДБК.
Вземането на банката по ДБК е цедирано от нея на К. Й. М. от г. Пловдив, комуто е била джиросана и процесната ЗЗ. В качеството си на джиратар той се е снабдил с изпълнителен лист от 5.08.03г., издаден по г.д. №197/03г. на РС-г. Луковит на основание чл.237 б.”е” ГПК/отм./ за сумата 120 000 лв., представляваща главница и лихви.
Предвид обстоятелството, че джирото е оригинерен, а не деривативен придобивен правен способ въпроса за неговата валидност в конкретния случай е съществения материалнопправен въпрос, от който зависи изхода на делото, а не валидността на осъществената цесия, както неправилно поддържа касатора.
От името на банката-джирант джирото е осъществено от Н. И. Н. , който е действал в качеството си на управител на клона на “П”АД в г. Ловеч. Довода за липса на представителна власт на Н. , релевиран в касационната жалба е необоснован, тъй като при условията на чл.301 ТЗ джирото е потвърдено от “П”АД, тъй като тя не се е противопоставила след узнаването.
Относно вторият съществен материално правен въпрос за задължението на джиратаря да предявяви за плащане процесната ЗЗ следва да се съобрази това, че предявяване за плащане се явява предпоставка само за поставяне на длъжника в забава, но не води до изгубване правата по отношение на издателя на ЗЗ. Непредявяването на ЗЗ за плащане в срок води до загубване на правата по него единствено по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти-арг.от чл.514 ал.1 ТЗ. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, изразена в ТР №1/2004г. на ОСТК, поради което съобразявайки се с него въззивният съд е постановил правилно решение в точно съответствие със закона.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допустимост на касационно обжалване.
Водим от горното ВКС-ТК на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 14.03.08г. по г.д. № 470/08г. на АС-г. Пловдив, ІV-ти с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: