ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 100
София, 25.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 10 ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 581-2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Ж. Е. от г. София срещу въззивното решение от 03.01.08г. по т.д. №1025/07г.на АС-г. София, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 14.03.07г. по т.д. №1575/06г. на СГС, І-во г.отд., 1-ви с-в, с което е осъден ЗК”Л”АД-г. София на основание чл.407 ал.1 ТЗ/отм./ да заплати на касатора 8500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 6.07.05г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 26000 лв. искът е бил отхвърлен.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Развиват се съображения, че решаващата инстанция погрешно е определила занижен размер на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди.
Касаторът обосновава допустимост на касационното обжалване с противоречие с практиката на ВКС на атакуваното въззивно решение като посочва такава в касационната жалба, както и с това, че същественият материалноправен въпрос, който е разрешен неправилно от въззивният съд е този относно размера на дължимото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Ответникът по касационната жалба ЗПК”Л”-г. София поддържа в условията на евентуалност недопустимост, съответно неоснователност, поради което не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение, съответно касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което същата е процесуално допустима.
Предмет на делото е предявен от касатора срещу ЗК”Л”-г. София иск по чл.407 ал.1 ТЗ/отм/. за заплащане неимуществени вреди в размер на 26000лв., претърпени в резултат на ПТП, станало на 6.07.05г. по изключителна вина на водача на автобус “С”, собственост на “И”АД със застраховка “Гражданска отговорност” при ЗК”Л”-г. София.
Същественият материалноправен въпрос в конкретния случай е относно приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
От представените по делото доказателства, както и от приетата по делото СМЕ, неоспорена от страните се установява, че ищецът е получил в резултат на процесното ПТП двойно счупване на дясната ключица и охлузвания на дясната предмишница.
Изложените в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска правни аргументи са съобразени изцяло със задължителните указания по тълкуването и прилагането на цит.чл.52 ЗЗД, дадени с ППВС №4/1968г.
Ето защо релевираното от касатора оплакване в противен смисъл се явява неоснователно.
При определяне размера на дължимото на пострадалия при ПТП обезщетение за неимуществени вреди съдът правилно е изходил от степента и характера на претърпените от него болки и страдания, както и от периода на неговото възстановяване, като по този начин се е съобразил с установената въз основа на цитираното ППВС задължителна съдебна практика.
Въпроса за размера на присъденото обезщетение, който според касатора е занижен касае правилността на обжалваното съдебно решение, но е извън обхвата на приложното поле на основанието, предвидено в чл.280 ал.1т.3 ГПК.
Посочената от касатора съдебна практика на ВКС не налага други изводи, различни от изложените.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 03.01.08г. по т.д. №1025/07г.на АС-г. София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: