ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 67
София, 05.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 30 октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 529-2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на И. А. Т. от г. София и на ЕООД”П”-г. София срещу въззивното решение от 26.02.08г. по г.д. №630/06г. на СГС-ІV-Г г.отд., с което е отменено първоинстанционното решение от 26.02.04г. по г.д. № 16593/02г. на СРС, 30 с-в и вместо него е постановено друго, с което е обявен за окончателен предварителния договор от 21.11.1994г., сключен между И. А. Т. и на ЕООД”П”-г. София за покупко-продажба на ап. №30, бл.11, ж.к. „Р”-г. София с площ от 73.15 кв.м. при цена 33 511 лв.
І. Касаторът И. А. Т. от г. София поддържа като основание за допускане на касационно обжалване това, предвидено в чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Същото обосновава с неправилност на обжалваното решение, в частта му с която е определена продажната цена на процесния имот, предмет на предварителния договор и определянето на която е квалифицирана в касационната жалба като съществен материално правен въпрос. Поддържа, че момента към който следва да бъде определена тази цена е срока на завършване на обекта с акт 16, уговорен по договора на 31.12.1996г./вж.анекса от 1995г. към договора от 24.11.1994г./, а не момента на окончателното ценообразуване, както е прието в обжалваното решение.
В т.3 от р.ІІІ от договора от 24.11.1994г. между страните изрично е предвидено, че купувачът И. А. Т. внася остатъка до пълната стойност на жилището след приключване на строителството и извършване на окончателното ценообразуване по разход. При тълкуване на договора при условията на чл.20 ЗЗД тази договорна клауза е в точно съответствие с правилото на чл.266 ал.2 ЗЗД, което е частен случай на принципа ”clausula rebus sicstantibus”.
Както ВКС-ТК многократно е имал случай да се произнесе предварителната продажна цена, уговорена в предварителния договор е различна от тази при окончателното ценообразуване, в който случай меродавна е последната съгласно цит. чл.266 ал.2 ЗЗД. Виновната забава на изпълнителя по договора е основание за реализиране от ищеца на отговорност за неустойка, предвидена изрично в анекса от 1995г. както и отговорност за реално претърпени вреди над размера на неустойката-арг.от чл.92 ал.1 изр.2-ро ЗЗД.
Като е достигнал до аналогичен краен извод въззивният съд е постановил правилно решение в точно съответствие с утвърдената от ВКС практика, поради което не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
ІІ. Касаторът ЕООД”П”-г. София поддържа като основание за допускане на касационно обжалване това, предвидено в чл.280 ал.1 т.1и т.3 ГПК. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, изготвено на основание чл.284 ал.3 т.1 ГПК се излагат съображения, че съществения материалноправен въпрос, по който съдът в обжалваното решение се е произнесъл в нарушение на закона и в противоречие с практиката на ВКС е този относно представителната власт на управителя на ЕООД”П”-г. София да сключва предварителни договори без потвърждение от принципала-министъра на вътрешните работи.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на представените към касационната жалба решения на ВКС намира, че не са налице релевираните от касатора основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване.
По делото е безспорно установено, че със Заповед № Ів-1211/24.11.04г. министърът на вътрешните работи на основание чл.147 ал.2 във вр. с чл.137 ал.1 т.7 ТЗ и чл.11 т.10 от ПРУПДПДДУК и чл.10 от Учредителния акт на ЕООД”П”-г. София е дал разрешение на последното да продаде апартаменти в бл.11, ж.к. „Р”-г. София, в т.ч. и процесния ап. №30 на лицата-купувачи по предварителните договори. По своята правна характеристика тази заповед няма белезите на индивидуален административен акт, а е съгласие за сключване на окончателен договор. Ето защо последващата отмяна на тази заповед в хода на делото е непротивопоставима на ищеца по иска, предявен от него на основание чл.19 ал.3 ЗЗД тъй като тя има за правна последица оттегляне на отнапред даденото съгласие от принципала, като може да бъде валидно заместено с позитивното съдебно решение по чл.19 ал.3 ЗЗД, постановено от съда, какъвто е настоящия случай. Приложените от касатора решения на ВКС визират хипотези, различни от настоящия случай при които не е налице изобщо потвърждение за сключване на договора от приниципала.
Второто оплакване, релевирано от касатора относно меродавната цена, по която следва да бъде сключен окончателния договор за покупко-продажба на процесния апартамент, обуславящо отменително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е също неоснователно. Подробни съображения за това са изложени в р.І от настоящето, поради което те не следва да бъдат преповтаряни, тъй като и тук те са напълно относими.
Водим от горното ВКС намира, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26.02.08г. по г.д. №630/06г. на СГС-ІV-Г г.отд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: