О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София, . 30.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение , търговска колегия в закрито заседание на 05.06.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 724 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД ”Л” А. , със седалище гр. Е. против въззивното решение на Софийски градски съд № 115 от 23.07.2008 год., постановено по гр.д. № 3023/2007 год., в частта, с която, при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ е уважен предявеният от Национална агенция по приходите против касатора и „А”Е. / в ликвидация/ иск с правно основание чл.180, ал.1,т.3 ДПК/ отм./ е уважен, като е признато за установено, че сключеният на 14.12.2004 год. договор за продажба на недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 90 кв.м., състояща се от две стаи, хол, кухня, входно антре и сервизни помещения, ведно с правото на собственост върху имота, в който сградата е построена- поземлен имот пл. № 4, с площ от 243 кв.м., съставляващ реална част от УПИ № І*4р28 и 29 от кв.227, зона „Б” по плана на гр. С., с административен адрес ул.”З” № 1* обективиран в нотариален акт № 178,т.І-А, рег. № 2* н.д. № 160/ 14.12.2004 год. на нотариус рег. № 273 е недействителен спрямо държавата и са присъдени деловодни разноски в размер на 1121.97 лв./ юрисконсултско възнаграждение от 804 лв. и д.т. по сметка на СГС от 317.97 лв./.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената от страната касационна жалба, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.261, ал.2 ТЗ, в редакцията на нормата, преди изменението и, публикувано в ДВ бр.58/2003 год. и чл.180,ДПК/ отм./ и на процесуалното правило на чл.127, ал.1,изр.2 ГПК / отм./, поради което и на осн. чл.281,т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозираното, съгласно императивното изискване на чл.284, ал. 3, т.1 ГПК изложение, касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с наличието на визираните в чл.280, ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК предпоставки.
Твърди, че даденото от СГС разрешение по съществените въпроси, от материалното право, свързан с приложението на чл.261, ал.2 ТЗ, в редакцията на нормата, преди изменението и, публикувано в ДВ бр. 58/ 2003 год. и касаещ солидарната отговорност на нововъзникналите дружества за задълженията на преобразуваното и процесуален – за изискуемите се материалноправни предпоставки за предявяване на иска по чл.180, ал.1 т.3 ДПК/ отм./, аналогичен на чл. 216, ал.1,,т.2 ДОПК е в отклонение от трайната практика на ВКС, израз на която по първия са: решение № 631 от 23. 12. 2004 год. по гр.д. № 7/2004 год. на ВКС и решение № 100 от 17. 03. 1998 год. по гр.д. № 538/97 год. на петчленен състав на ВКС, а по втория: решение № 473/14.07.2008 год. по т.д. № 575/2006 год. на ВКС,ТК; решение № 1121/13.12.2005 год., по т.д. № 422/2005 год. на ВКС, ТК и решение № 611/14.06.2005 год., по т.д. № 917/2004 год. на ВКС,ТК.
Същевременно, доколкото същественият процесуалноправен въпрос, конкретно формулиран в изложението и свързан с приложението на чл.180, ал.1,т.3 ДПК/ отм./, по който въззивният съд се е произнесъл, според твърдението на ТД ”Л” А. , се поставя и при множество висящи пред съдилищата дела по предявени искове за относителна недействителност на сделки или действия на длъжници за установени публични задължения, то същият се явява и от принципно значение за правоприлагането- точното прилагане на закона и развитие на правото, по смисъла вложения от законодателя в селективния критерий по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Поддържано в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба е и наличието на съществен въпрос от материалното право – дали новообразуваното търговско дружество може да отговаря за публични задължения на преобразуваното дружество по реда на чл.180, ал.1,т.3 ДПК/ отм./ или отговорността му следва да се ангажира само при условията на чл.135 ЗЗД, който, според касатора, разрешаван противоречиво от съдилищата – решение № 4/29.04.2008 год. по т.д. № 2233/2007 год. на Софийски апелативен съд и решение № 166/08.03.2006 год., по т.д. № 727/2005 год., обосновава самостоятелно приложено поле по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не изразява становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на касатора, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, предмет на подадената от ТД ”Л” А. касационна жалба, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, в частта му предмет на разглежданата касационна жалба въззивният съд е приел, че доколкото сключената между двамата ответници продажба, обективирана в процесния нотариален акт, е при цена, която е близо пет пъти по- ниска от пазарната, то несъмнено се касае за възмездна сделка с право на собственост, значително увреждаща интересите на кредиторите на прехвърлителя, поради несъответствие на разменените престации по см. на чл.180, ал.1,т.3 ДПК/ отм./ .
Същевременно обстоятелството, че с ДРА № 474 и № 5* неотменени са установени задължения на „А” Е. , произхождащи от данъци и обхващащи период до преобразуването му, чрез отделяне от него през 2003 год. на ответника по делото „А” Е. , според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт обосновава правен извод, че за същите солидарно отговаря и последният и тази вменена му от закона отговорност му придава качеството „длъжник на държавата” по см. на чл.180, ал.1 ДПК/ отм./.
Въз основа на така установените по делото факти решаващата инстанция е счела, че в случая предпоставките на чл.180, ал.1,т.3 ДПК /отм./ за обявяване на процесната сделка за недействителна спрямо българската държава са осъществени и я е прогласила, възприемайки за неотносими датата на връчване на АВДР и добросъвестността на купувача.
Следователно при постановяване на обжалвания съдебен акт въззивната инстанция се е произнесла по обусловилите крайния изход от делото материалноправен и процесуалноправен въпроси, първият свързан с приложението на чл. 261, ал.2 ТЗ, в редакцията на нормата, преди изменението и, публикувано в ДВ бр. 58/ 2003 год. и касаещ солидарната отговорност на нововъзникналите търговски дружества за задълженията на преобразуваното, а вторият – за изискуемите се материалноправни предпоставки за предявяване на иска по чл.180, ал.1 т.3 ДПК/ отм./ в отклонение от трайната практика на ВКС, изразена в цитираните от касатора влезли в сила решения, приложени в препис по делото, в които е застъпено различно становище, поради което визираните от законодателя с чл.280, ал.1,т.1 ГПК предпоставки в случая са налице.
Неоснователно, обаче, е позоваването на критерия за селекция, въведен с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по отношение поставения от касатора процесуалноправен въпрос, касаещ изискуемите се материалноправни предпоставки за предявяване на иска по чл.180, ал.1 т.3 ДПК/ отм./.
За да е налице тази допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване е необходимо или приложимата норма, обусловила даденото от въззивния съд разрешение на поставения съществен материалноправен и/ или процесуално правен въпрос да е неясна или непълна, което да налага по тълкувателен път чрез изясняване на съдържанието и да се отстрани несъвършенството на закона, или продиктувани от общественото развитие промени да изискват изоставяне на вече дадено от съдилищата тълкуване, за да се възприеме ново, различно от досегашното, а разглежданият случай не попада в тази категория. Освен, че нормата на чл.180, ал.1,т.3 ДПК /отм./ е ясна, то самият факт, че касаторът твърди наличие на непротиворечива съдебна практика на ВКС във вр. с приложението и изключва значението на поставения въпрос и даденото с него разрешение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Отделен остава въпросът, че отсъстват и доказателства за твърдяното множество от образувани производства по отменената разпоредба на чл. 180, ал.1,т.3 ДПК, в които формулираният по- горе въпрос е поставен за разглеждане.
Неоснователно е позоваването на критерия за селекция, въведен с чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Обстоятелството, че конкретно поставеният от касатора въпрос- дали новообразуваното търговско дружество може да отговаря за публични задължения на преобразуваното дружество по реда на чл.180, ал.1,т.3 ДПК/ отм./ или отговорността му следва да се ангажира само при условията на чл.135 ЗЗД не само не е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд, но и не е обсъждан в съдебния акт на въззивната инстанция изключва възприемането му за съществен по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл, поради което при липса на изискуемата се главна предпоставка, от категорията на абсолютните за допускане на касационното обжалване, въведена с чл. 280, ал.1 ГПК, ирелевантно се явява съществуващото или не в практиката на съдилищата противоречие по същия.
С оглед горното настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 115 / 23.07.2008 год., по гр.д. № 3023 / 2007 год., в частта, с която предявеният от Национална агенция по приходите гр. В. срещу „Л” А. , гр. Е. и „А” Е. / в ликвидация/, гр. С. иск за обявяване недействителността спрямо държавата на сключения помежду им договор за покупко- продажба на недвижим имот от на 14. 12.2004 год., обективиран в нотариален акт № 178,т.І-А,рег. № 2* по н.д. № 160/14.12.2008 год. на нотариус рег. № 273 с правно основание чл.180, ал.1,т.3 ДПК/ отм./ е уважен.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок, считано от съобщението до него да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 158.96 лв. на основание чл.18, ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като при неизпълнение на дадените указания, производството по делото ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: