О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София, 05.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 30.05.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 192 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. ф. гр. С. против въззивно решение № 78 от 07.11.2008 год., постановено по гр. д. № 1543/2007 год., с което е оставено в сила решение № 52 от 15.03.2007 год. по гр.д. № 1226/2007 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу Д. Г. П. от гр. С. обективно съединени искове по чл.91, ал.1 Закон за застраховането/ отм./ за сумата 3 479.11 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 23.01.2007 год. до окончателното и изплащане и по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 186.53 лв., обезщетение за забава за периода 26. 04.2002 год.- 23.01.2007 год.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че при постановяване на обжалвания съдебен акт решаващата инстанция не е отчела спецификата на регресния иск по чл.91 ЗЗ / отм./, спрямо общия фактически състав на чл.45 ЗЗД, поради което неправилно е определила както момент на изискуемост на вземането на Гаранционния ф. спрямо регресно задълженото лице, така и началото на давностния срок.
Според съдържащото се в касационната жалба изложение на основанията за касационно обжалване касаторът твърди, че по съществения за възникналия правен спор, с предмет регресния иск по чл. 91 ЗЗ/ отм./ въпрос за началото на погасителната давност и за определяне момента на изискуемост на вземането на Гаранционния ф. въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение №117 от 03.12.1962 год. по гр.д. № 89/62 год. на ОСГК и в решение № 449 по гр.д. № 1785/2001 год. на І-то г.о на ВКС, като същевременно практиката на отделните съдилища по този въпрос е противоречива.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид изложените доводи по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Касаторът не е изрично формулирал съществения материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и по отношение на който в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК се поддържа, че е налице противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата, но при така подробно изложените в касационната жалба факти и обстоятелства и наведените в тази вр. доводи по чл.280, ал.1 ГПК, следва да се приеме, че същият се свежда до определяне момента на изискуемост на вземането на Гаранционния ф. , заявено по реда чл. 91 ЗЗ/ отм./ и до приложение института на погасителната давност в хипотезата на чл.91 ЗЗ / отм./.
За да постанови обжалваното решение по предявения от касатора главен иск въззивният съд е приел, че в случая елементите от фактическия състав на чл.91 ЗЗ/ отм./, във вр. с чл.88, т.1б.”б” ЗЗ/отм./, породили суброгационното му право да получи плащане на исковата сума, са налице, но поради основателност на направеното от ответника правопогасяващо възражение за давност е отхвърлил същия.
Изложени са съображения, че доколкото суброгационното право на ищеца, възникнало по силата на закона не е отделно и самостоятелно негово право срещу виновния причинител на настъпилото ПТП, отговорността на който не е била покрита със сключена задължителна застраховка ”Гражданска отговорност”, а е чуждо право, породено вследствие разпоредено от закона встъпване в правата на увреденото лице, то длъжникът запазва всичките си възражения, вкл. възражението за изтекла погасителна давност, чието начало в случая е датата на настъпилото ПТП- 21.08.1998 год.
Съпоставена последната с датата на исковата молба-23.01.2007 год., според изложеното в съобразителната част на обжалваното решение, обосновава правен извод, че петгодишният давностен срок по чл.110 ЗЗД е изтекъл и предявеният от Г. ф. иск по чл.91 ЗЗ/ отм./ е погасен по давност.
Следователно поставеният в изложението на касатора материалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд, от които зависи крайния изход на делото е съществен по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл.
Налице е и визираният критерий за селекция по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Доколкото в цитираното от касатора решение 449/2002 год. на отделен състав на V-то г.о на ВКС по гр.д. № 1785/2001 год., в което е разгледан въпроса за приложимата по отношение регресните искове в застраховането, погасителна давност, вкл. за началния момент, от който започва да тече давностния срок за предявяване на регресен иск по чл. 402 ТЗ/ отм./, е дадено различно спрямо приетото в обжалваното решение разрешение относно началния момент на общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, а в трайно установената практика на ВКС се приема, че двата правни режима – този за отговорността на застрахователя по чл.407 и сл. ТЗ/ отм./ и този за отговорността на Гаранционния ф. по чл.88 ЗЗ/ отм./ са сходни по реда за реализиране на гражданската отговорност за вреди и по обема на тази отговорност, то противоречието в практика на съдилищата по см. на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, на което касаторът се позовава съществува, което от своя страна обоснова приложното поле на касационно обжалване.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 78 от 07.11.2008 год., по гр.д. № 1543/ 2007 год. по описа на с.с.
УКАЗВА на касатора, на основание чл.18, ал.2,т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок, считано от съобщението да него да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на сумата 112.12 лв./ сто и дванадесет лева и дванадесет ст./, както и да представи по делото вносна бележка за внесена държавна такса.
Да се уведоми изрично Г. ф. гр. С., че при неизпълнение на дадените указания производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на определената държавна такса делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: