О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 16.03. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 22.01.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 423 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Габровската окръжна прокуратура против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 14 от 13.03.2008 год., постановено по в.т.д. № 597/ 2007 год.. Със същото решение, при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./, въззивният съд е уважил предявените от касатора срещу Ф. „ Д-Р Н. В.”, гр. Г. искове по чл.431, ал.2 ГПК /отм./ , като е признал за установено по отношение на последната, че с решения № 630/ 06. 05. 1998 год. и № 1144/25.09.98 год., двете на ГОС по ф.д. № 851/94 год., е извършено нищожно вписване на новонастъпили за ЮЛ обстоятелства, а именно: 1. Нов Устав на фондацията, приет на 16.04.1998 год., представляващ неразделна част от съдебното решение; 2. Промяна и допълнение в Устава на същата, съгласуван с Министерството на търговията и туризма, приети на 16.09.98 год., като в останалата част, с която предявените от ГОП обективно съединени искове по чл. 431, ал.2 ГПК/ отм./ за установяване извършено с решения – № 1373/ 27.09.1994 год. по ф.д. № 851/94 год.; № 630/06.05.98 год. и № 1144/ 25.09.98 год., всичките на ГОС по ф.д. № 851/ 94 год. вписване на несъществуващи обстоятелства – настъпило правоприемство за Ф. „ Д-Р Н. В.”, гр. Г. от фонд / ефория/ „Д”, последният основан съгласно направено в Б. на 10.06.1881 год. от Д-р Н. В. завещание, набиране на средства за същата, както и промяна в управителните и органи са отхвърлени е оставено в сила първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта , с която е оставено в сила решението на Великотърновския окръжен съд и предявените искови претенции по чл. 431, ал.2 ГПК/ отм./ са отхвърлени, като са изложени съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и съществените съдопроизводствени правила – основания за касация по чл.281, т.3 ГПК. В тази вр.касаторът поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е взел предвид задължителните за него указания, дадени му с отменително решение № 766 от 20.11.2007 год. по т.д. № 430/2007 год. на ВКС, търговска колегия, поради което в нарушение на процесуалния закон не е преквалифицирал предявените от ГОП установителни искове, съобразно въведените с исковата молба пороци на извършеното вписване и неправилно е счел, че приемането на Устав, неговото последващо изменение и допълване, са обстоятелства съществуващи извън целта на извършеното вписване и валидно обвързващи, до отмяната на последното по установения в закона ред, лицата, взели решение в тази насока.
С аналогични неправилни съждения, според изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба, въззивният съд е обосновал и неоснователността на заявената претенция за установяване липсата на правоприемство между регистрираната от ГОС Ф. „ Д-Р Н. В.”, гр. Г. и неперсонифицирания фонд / ефория/ „Д”, учреден 1881 год., като по този начин всъщност е санирал порочното вписване на регистърния съд, осъществено още с първото посочено в исковата молба решение , касаещо първоначалната регистрация на ЮЛ.
В депозираното по реда на чл.284, ал.3,т.1 ГПК изложение допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществените процесуални въпроси – за подлежащите на вписване , съгласно чл.490 ГПК/ отм./, обстоятелства и за възможността в охранителното производство да се изследва правоприемството между различни правни субекти в противоречие със задължителната и постоянна практика на ВКС, израз на която са ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС и решение № 539/ 2005 год. по т.д. № 35/2005 год. на ВКС,търговска колегия, като същевременно произнасянето по същите е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид доводите на страната и данните по делото,съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Развитите от касатора доводи за допустимост на касационното обжалване съобразно селективния критерий, въведен с на чл.280, ал.1, т.1 ГПК са основателни.
Въпросите за подлежащите на вписване, съгласно чл.490 ГПК/ отм./, обстоятелства и за възможността в охранителното производство да се изследва правоприемството между различни правни субекти са съществени процесуалноправни по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Следователно фактът, че в обжалвания съдебен акт въззивният съд е изградил крайния си правен извод за неоснователност на предявените обективно съединени искове по чл.431, ал.2 ГПК/ отм./ за установяване несъществуване на вписаните в търговския регистър по ф. д. № 851/94 год. обстоятелства – възникнало между Ф. В.”, гр. Г. и фонд / ефория/ „Д”, правоприемство, начина на набиране средства за ЮЛ и изменения в състава на управителните органи на Фондацията, позовавайки се на обема на извършваната от регистърния съд проверка в охранителното производство и неговите правомощия, в обсега на които, според изложеното в съобразителната част на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, не се включват посочените такива от учредителите в създадения за управлението и акт , обосновава правен извод, че в случая тълкуването на процесуалния закон от въззивния съд се различава се от приетото от ВКС в цитираната от касатора съдебна практика, което е достатъчно, за да обуслови наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК .
Що се касае до същността на това различие и неговото несъответствие със задължителната и постоянна практика на ВКС, то този въпрос се явява такъв по съществото на спора, поради което не следва да бъде подробно обсъждано в настоящето производство.
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 14 от 31.03.2008 год., постановено по в.т.д. № 597/2007 год. на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която са отхвърлени, като неоснователни предявените от Габровска окръжна прокуратура срещу Ф. Д-Р Н. В.”, със седалище гр. Г., обективно съединени искове за установяване вписани с решения № 1373/ 27.09.1994 год. по ф. д. № 851/94 год.; № 630/ 06.05.98 год. и № 1144/ 25.09.98 год., всичките на ГОС по ф. д. № 851/ 94 год. по партидата на ЮЛ несъществуващи обстоятелства, касаещи начина на набиране средства за същата, промяна в управителните и органи и правоприемство от фонд /ефория/ „Д”.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………….., за която дата и час да се призоват страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: