О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
София, 24.08. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.06.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 124 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Т. Л. от гр. П. против въззивно решение на Пловдивския окръжен съд № 1* от 19.11.2009 год., по в.гр.д. № 2505/2009 год., с което при условията на чл.271, ал.1 и сл. ГПК е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора, в качеството на ищец, срещу „Е”ЕАД, гр. П. отрицателен установителен иск за признаване на установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата общо 2 616.12 лв., по издаден в полза на последния изп. лист по гр.д. № 6861/2000 год. на ПРС, предмет на образуваното изп.д. № 2* на ЧСИ К. П. с район на действие ПРС, включваща задължения за неплатена топлинна енергия и за лихви за периода 01. 11. 1998 год.- 23.10.2008 год., съгласно акт за проверка по разчети към 23.10.2008 год., за част от която сума, възлизаща на 697.47 лв. и представляваща цена на неплатена топлинна енергия за периода 01. 11. 1998 год. до 01.07.2000 год. и обезщетение за забава в размер на 137.10 лв. за времето от 01.01.1998 год.- 25.10.2000 год., както и законна лихва върху главницата, считано от 07.11.2000 год. до окончателното и изплащане и 16. 69 лв. деловодни разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила-чл.154 ГПК и чл.180 ГПК, както и на материалния закон- чл.111, б.”в” ЗЗД и чл.116, б. ”в” ЗЗД, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
В подробните си доводи, съдържащи се в обстоятелствена част на касационната жалба страната е възразила срещу законосъобразността на извода на въззивния съд във вр. с направеното в хода на производството по делото правопогасяващо възражение за давност, че с оглед характера на вземането на кредитора за неплатена топлинна енергия приложима е не кратката погасителна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД, а общата по чл.110 ЗЗД, както и че при отсъствие на изрично постановление на СИ в хипотезата на чл.330, ал.1,б.”д” ГПК/ отм./ изпълнителното производство не може да се счита за прекратено, поради което и в този случай се прилага законовото правило на чл.116, б.”в” ЗЗД и през периода м.април 2004-м.юни 2006 год. давност не е могла да тече.
В изложението си към касационната жалба, депозирано в съответствие с императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Твърдението му в тази насока е, че по отношение на разрешените с обжалвания въззивен съдебен акт и значими за правилността на крайния правен резултат по делото въпроси на процесуалното и материално право, а именно:
1. „ При отсъствие на изрично постановление на СИ в хипотезата на чл. 330, ал.1, б.”д” ГПК/ отм./ следва ли изпълнителното производство да се счете прекратено ex lege и дали в тази хипотеза приложение намира законовото правило чл.116, б.”в” ЗЗД?”;
2. „ Допустимо ли е и в кои случаи, извън предвидените с чл.182 ГПК изключения, позоваващата се на изходящ от нея частен свидетелстващ документ страна в процеса да доказва чрез същия изгодни за себе си фактически твърдения, оспорени от противната страна?”
3. Вземането за цената на консумирана топлинна енергия има ли периодичен характер и приложима ли е спрямо него кратката погасителна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД ?”,
от една страна е налице противоречие в практиката на съдилищата, израз на което, според касатора, са приложените с касационната жалба решения – ТР на ОСГК на ВС № 47/65 год., по гр.д. № 23/65 год.; № 589/72 год. , по гр.д. № 141/72 год. на І г.о. на ВС; № 922/90 год, по гр.д. № 801/90 год. на ІV-то г.о на ВС; както и 5 бр. решения на ПОС и 7 бр. решения на ПРС, а от друга, че вторият от тях, поради липса на трайна съдебна практика във вр. с приложението на сочените процесуални норми се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените оплаквания, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявения отрицателен установителен иск за недължимост на вземането на „Е”ЕАД, гр. П. по издаден в полза на последния по реда на чл.237, б.”з”, в редакцията на нормата, публикувана в ДВ бр. 92/ 2000 год. изп.лист от 17.11.2000 год. по гр.д. № 6861/2000 год. на ПРС за сумата общо от 2 616.12 лв., формирана от неплатена цена на консумирана топлинна енергия и лихви за периода 01.11.1998 год.-23. 10.2008 год., съгласно акт за проверка по разчети към 23.10.2008 год., Пловдивският окръжен съд се е позовал на пълното съвпадение в данните на начисленото от доставчика като реално консумирана от наследодателя на Л. количество топлинна енергия за отопляемия обем на жилището на същата и тези по неоспореното заключението на изслушаната специализирана съдебно – техническа експертиза, възприемайки същото след преценката му с всички събрани по делото доказателства.
При определяне дължимата стойност на така приетата за потребена топлинна енергия и следващите се лихви за безспорно осъществената забава на потребителя – наследодател на ищцата, решаващия съд е взел предвид неоспореното от страните заключение на допуснатата и изслушана съдебно- счетоводна експертиза, като е отрекъл да е основателно направеното от длъжника в хода на делото правопогасяващо възражение за давност, основано на чл. 111, б.”в” ГПК, считайки за лишено от периодичност по своя характер, претендираното от кредитора вземане.
За ирелевантно относно изтеклата давност и настъпилото по силата на чл.116, б.”в” ЗЗД прекъсване на същата въззивният съд е приел и наличие на елементите от фактическия състав на чл.330, ал.1, б.”д” ГПК/ отм./, позовавайки се на липсата на издадено от ДСИ постановление за прекратяване на образуваното въз основа на процесния изп. лист изпълнително производство по изп.д. № 4376/2000 год. срещу наследодателя на Л. б.ж. на гр. П. и отсъствието на изрично поискано от последния, като длъжник, прекратяване на изпълнителното производство, респ. обезсилване на извършените след изтичане на визирания двегодишен срок нови изп. действия по искане на взискателя/ м.август 2004 год. и м.април- юни 2006 год./.
Следователно от преценката на съдържанието на решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че в случая първият и третият от формулираните от касатора правни въпроси попадат в обсега на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за достъп до касационен контрол.
Доколкото по отношение на първия от тях е налице противоречие в практиката на съдилищата, обусловено от даденото различно спрямо възприетото в обжалвания съдебен акт разрешение в цитираната практика на ВКС във вр. с приложението на чл.330, ал.1, б.”д” ГПК/ отм./ и чл.116, б.”в” ЗЗД, то доказано е и основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – арг. от т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Следва в тази вр. да се отбележи, че отсъствието на данни за влизане в сила на цитираните съдебни актове, постановени от ПОС и на ПРС, изключва възприемането им за част от обективната съдебна практика, източник на твърдяното противоречие, поради което същите не подлежат на обсъждане.
Същевременно обстоятелството, че по отношение на третия поставен от касатора въпрос е налице постановено по реда на чл.290 ГПК решение на второ търговско отделение на ВКС № 168 от 22.12.2009 год., по т.д. № 408/2009 год., в което изрично е прието, че задължението за помесечно заплащане на консумираната от потребителите топлинна енергия по см. на чл.155, ал.1 от Закона за енергетиката е периодично по своя характер, поради което спрямо последното е приложима кратката погасителна давност по чл.111, б.”в” ГПК, а даденото от ПОС разрешение на същия е в противен смисъл, обуславя наличието на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл са и задължителните указания, съдържащи се в т.2 на ТР №1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Що се отнася до селективния критерии по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то липсата на аргументация от страна на касатора в как во се изразява значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото, която не се изчерпва само с бланкетното позоваване на законовия текст, изключва възприемане искането за допускане на касационно обжалване въз основа на втория поставен в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос за основателно.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280,ал.1, т.1 и т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1* от 19.11.2009 год., по в.гр. д. № 2505/2009 год..
УКАЗВА на касатора И. Т. Л. от гр. П. в едноседмичен срок от съобщението до нея да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на 52.32 лв./ петдесет и два лева и тридесет и две ст./, съгласно чл.18, ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в рамките на същия срок представи по делото и съответния платежен документ.
ДА СЕ уведоми изрично страната, че при неизпълнение на дадените и указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на дължимата д.т. да се докладва делото на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито с.з..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: